Искаме публика в залите и по стадионите? Искаме по-здрава нация и деца, които са запалени по спорта и които нямат търпение да дойде следващата тренировка?
„Златните момичета” ни показаха как става – само и единствено с успехи.
Само и единствено с успехи можете да запалите децата по спорта. Затова и Йордан Йовчев, и Владимир Николов, които взеха участие в шоуто на момичетата, бяха посрещнати с бурни аплодисменти от публиката.
Затова и не само жените, но и някои от мъжете се присягаха за носни кърпички по време на емоционалната реч на Илиана Раева.
Защото шампионите се помнят.
Спектакли като този на „Златните момичета” не са много за нашите географски ширини и затова трябва да си уважаваме и ценим шампионите.
В момента нямаме много спортисти, които могат да напълнят зали и стадиони само заради името си. Освен гимнастичките, имаме един Григор Димитров и един Кубрат Пулев, чиито имена се знаят извън границите на родината ни.
Хубаво е да им отдаваме дължимото и да не изпадаме в дребнотемие, защото те са сред малкото шампиони на България и от тях се очаква едно-единствено нещо – да носят слава и медали за страната ни.
Но за такива спектакли не са нужни само шампиони, а и места, на които да се провеждат. „Арена Армеец“ стана своеобразен център за подобни събития. В още няколко града се направиха и ремонтираха съоръжения и добрата практика трябва да продължава.
Защото спортът е нищо без феновете си.
Трябва обаче да се обърне внимание и на школите – местата, откъдето децата започват спортния си път. Въпреки че бяха стартирани няколко програми за масов спорт при децата, в базите има още много какво да се желае и да се работи, за да стигнем нивото „Арена Армеец“ и в подготовката на талантите ни.
Илиана Раева го каза на пресконференцията след бенефиса, на който бе представена и новата генерация гимнастички: „Можехте да видите новите момичета, защото сме изградили стройна организация.“
Точно те ще имат тежката задача да вървят по стъпките на „Златни момичета“, но когато се работи с децата още от най-ранна възраст, резултатите са налице и пленяват сърца.
Защото спортът невинаги е само медали.
Той е и емоция. Той е разветият български флаг, той е химнът, когато стъпиш на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Той е 12 000 на крака при появата на Цвети Стоянова. Той е сълзите в очите на спортистите и феновете.
Както каза Владо Николов: „Момичета, България ви благодари и ви обича.”
Мда, човек не знае да се радва ли, да плаче ли като знам в какви условия тренират голяма част от децата. Спортните съоръжения са оставени на саморазруха, никой не влага пари за ремонта им, а даже и за чистота. Веднъж при гостуване на друго място децата от нашия отбор с удивление откриха, че има парно. Иначе са доволни и когато не вали, защото в залата им е сухо и отгоре не тече... Хубаво е да имаме шампиони напук на цялата мизерия, в която тъне българският спорт.
Да, а наскоро четохме за треньорката по гимнастика, която издевателства над децата, които тренира...
Не е нужно Цвети да търси помощ от чужбина,а от психотерапевта Валентин Йорданов,адрес на кабинета,София,ул."Пиротска"№20.тел.0888 37 27 73 Не е тъпа реклама. Говоря сериозно. Ето и блога на Валентин. Прочетете което искате от него за да се убедите. www.psy-blog.net
Драконе, то не било издевателство, било нормална методика. Тъй се правели шампиони.
До повечето от коментиралите преди мен, няма как да си стоиш в зоната на комфорта и да имаш подобни резултати.
До explorer, когато едно (все още) дете,направи опит за самоубийство,при всички случаи са виновни ДРУГИТЕ! Ама наистина при всички случаи!
explorer, единствено треньорите по бойни изкуства имат право на някакво физическо насилие над тренираните - да учиш някого на бой без бой не може, в смисъл - и пак трябва да се внимава. Много. Един треньор, еле па треньор на деца, трябва да е достатъчно добър психолог, че да може да измъкне максимума от хората, които тренира, без да прибягва до дърпане на уши, крясъци и обиди. Един приятел беше детски треньор по айкидо. Аз също съм показвал техники на деца. Сложно е.
Подред на номерата: щраусовата поза не случайно се е превърнала в нарицателно. Всеки има право на избор в какво да вярва, еле пък във времето на интернет. По втора точка, ако при едни и същи условия на тренировка, едни стават олимпийски и световни шампиони, а други дават фира, очевидно причината е в другите или другаде ;) А по въпроса за методите на тренировка, от личен опит знам че тренировките по хокей на лед бяха доста по брутални от тренировките по джудо и у-шу. А от медиите знам за едно история с Джет Ли, как веднъж треньорът им ги опнал в шпагат на една шведска стена, отишъл някъде и забравил да се върне. Групата си отвисяла целия следобед опнати като прани гащи на простор. Не ми се иска да правя сравнение м/у теглене на уши и часове разпънат на шпагат, но първото е за предпочитане И накрая ще споделя нещо, което един приятел ми разказа веднъж. Той е много интелигентен и възпитан човек, и затова много добре го разбирам. Та той каза: "...в казармата издевателствата над мен не бяха най-лошото, най-лошото беше, че на следващата година, аз ги прилагах над новобранците по същия начин." В момента дъщеря ми е на 7 и тренира художествена гимнастика, имам преки наблюдения и съм наясно с цената на успеха.
Какъв точно успех, еxplorer? И, отново да го кажа, имам опит - личен опит - с трениране на деца. Знам, бойните изкуства не са гимнастика, но все пак... За да може да изпълни техниката точно, детето трябва да ми се довери да я приложа върху него. В общия случай, става дума за ключ, който, най-малкото, причинява болка - а може и да го осакати перманентно. Мислиш ли, че бих успял да накарам детето да ми се довери, ако му крещя и го обиждам?