Балканите трябва да се надигнат в обединен африкански танц и да подкрепят Черните звезди сред четвъртфиналистите. Не, не е приумица, а чиста проба футболна логика и математика.
Ганайците играят ролята на несъществуващия на това първенство източноевропейски феномен, който да разтърси схемата от Велики сили на мондиала.
След 20 години и 5 поредни турнира, най-накрая на четвъртфиналите няма изненада от нашия регион. Започна се през 1990 година, когато изключителна югославска "репрезентация" плака след дузпи на четвъртфинал от бъдещия финалист Аржентина. Тогава Марадона бе далеч по-строен и без брада, на терена. Регионът стиска, стиска палци на югославяните, но без успех.
Четири години по-късно бе нашият мондиал. Великите мигове на Стоичков, Балъков и останалите - полуфинал и бронз. Но да не забравяме - тогава и Румъния стигна четвъртфинал, където отпадна инфарктно с дузпи от Швеция. Това световно бе толкова балканско и източноевропейско, че турските вестници писаха с големи букви "Ашколсун" за успехите на нашите и румънците.
През 1998 г. Хърватия изникна сред Великите, смаза Германия по написана от Пеневата чета схема и отиде на полуфинал. Там малко не стигна за успех срещу бъдещия шампион Франция. Тогава Балканите и Изтока обличаха шахматни фланелки и викаха за Шукер и компания.
В Корея и Япония преди 8 години турците надминаха себе си и играха полуфинал с бъдещия шампион Бразилия. Дойде ред на българските вестници да пишат хвалебствени слова за Шукур и Емре.
А в Германия през 2006 година дебютантът Украйна, разбира се не от Балканите, но пак близък, източен отбор, ни изненада и зарадва с четвъртфинал.
Сега - суша. Даже не изкарахме отбор и в елиминациите. Гърция, Сърбия, Словения - трите надежди на региона, отпаднаха в групите.
Остана ни една Гана. Защо ли? Ами на фона на останалите в четвъртфиналите, ганайците са си като балканци - някак изненадващо не на мястото си, а и възхитително, че са там. Играха по пътя си с Германия, белязала много от споменатите триумфи. А и на четвъртфинала среща световен шампион, неизбежно за джуджетата, бунтуващи се на мондиали през последните две десетилетия.
Освен това начело на отбора е Милован Райевац, който си е от нашия край - сърбин. Някак близко и мило ни става, когато се сетим, че той с Борац (Чачак) изхвърли Локомотив (София) от евротурнирите съвсем наскоро. А сега води отбор на четвъртфинал на световното. Единственият чуждестранен треньор, успял да изведе своя тим до тази фаза на първенството. Останалите 7 са свои. И заради Милован, и заради чара на аутсайдера и неговите изненади, Балканите твърдо за Гана!
