Напоследък всякакви родни специалисти се скъсаха да ни убеждават, че първенството ни с всяка изминала година става все по-слабо и по-слабо. Как у нас се затриват школи и треньори, а млади таланти липсват. Ако питате обаче всеки един треньор в „А" група, ще ви каже как налага юноши и как един ден те ще се превърнат в големи футболисти. Пълен парадокс - хем няма млади таланти, хем ги има.
Да вземем Левски, където винаги са се хвалели със своято школа. В сряда бившият треньор на „сините" Станимир Стоилов с право обяви, че школата на клуба е „приключила" и от нея вече трета година не е излязъл нито един талант. Мъри дори стигна дотам да ни убеждава, че по времето, когато той и Наско Сираков бяха начело, нещата били другояче. За съжаление, Гонзо и Тодор Батков провалили всичко.
Ако се върнем в годините назад обаче не се вижда от тази школа да са излезли кой знае какви футболисти. Т.е. излязоха доста, но повечето от тях не минаха през първия отбор, а побързаха да се спасят, предимно в чужбина. От „Герена" по една или друга причина си тръгнаха Димитър Макриев, Ивелин Попов, Иван Бандаловски, Атанас Курдов и редица други таланти, които така и не записаха мачове с първия отбор на клуба.
Изгони ги, колкото и странно да звучи, Левски. Няма значение дали е Тодор Батков, Наско Сираков, Станимир Стоилов или който и да е друг ръководител и треньор. Изгони ги клуба, който предпочете да купува чужденци със съмнително качество. Да, на „Герена" са готови да дадат един кашон пари за нападател от чужбина, но не и да инвестират в играч като Курдов например, който се скъса да бележи с екипа на Ботев (Пд).
Така че колкото и да се опитва да ни убеди Стоилов, че по негово време, се е залагало на младите, едва ли някой ще му повярва. Той наложи единствено Живко Миланов в първия отбор и дотам.
Така и не посмя да рискува повече с Мариян Огнянов, когото мнозина сочат за един от най-големите таланти в България. Но и неговата кариера е на път да приключи безславно. Като тази на друг от тези, които Стоилов трябваше да вкара в големия футбол - Лъчезар Балтанов. Да не говорим за Божидар Митрев, озовал се в неприятната позиция на трета резерва.
Ако погледнем в ЦСКА и там положението не е кой знае колко различно. Залага се на чужденци или на футболисти, дошли от провинцията. Самата школа напоследък е дала на първия отбор само един Александър Тонев, който е голям талант, безспорно. Мнозина обаче си тръгнаха, след като не им бе даден шанс. Може би, защото нямат връзки или пък силен мениджър. Като един Орлин Старокин, който е на път да се озове в Левски.
И в Локомотив (Сф) не си дават много зор да налагат млади играчи. Там единствено защитникът Ивайло Димитров може да се похвали, че получава треньорското доверие и играе по-често. Останалите са дошли отвън. А школата на „червено-черните" уверено върви към закриване. Юношите играят в Требич и Мировяне, където няма кой да ги види.
Ясно е, че тоталното налагане на млади футболисти, не може да доведе до сериозни успехи. Но, когато има желание, за подобно нещо винаги се намират начини. Който не вярва, да пита Гриша Ганчев и Любослав Пенев. В академията в Ловеч има таланти и на тях им се дава шанс. Братята Миланови, Александър Цветков и Страхил Попов тепърва ще вървят нагоре. Сигурно ще има и други. Явно, защото в Ловеч мислят за бъдещето.
Колкото и да не му се вярва на Станимир Стоилов, който бе треньор там. И също предпочете да не рискува. За съжаление, повечето специалисти у нас са като него. Страх ги е, да не си загубят хляба.
