Десет месеца след като стъпи на европейската футболна сцена, системата за видео арбитраж ВАР и нейното прилагане вече се компрометира. Уж целта й беше да въздава футболно правосъдие. Но се оказа, че ВАР – както и всеки съдия – може да свири по познатия принцип: „за едните каквото трябва, за другите – каквото се види…” И да се облагодетелстват определени отбори.
Когато въведоха ВАР, много запалянковци наивно си казаха – край с авантите за Реал (Мадрид), Барселона, Ювентус и останалите „обичайни заподозрени”, на които реферите бутат едно рамо, когато се наложи.
Нека припомним събития от двубоя между Реал и Пари Сен Жермен във вторник вечер в Мадрид, след който всички се питаха – за какво, по дяволите, ни е ВАР?
В момента, когато Реал водеше с 1:0, футболистът на гостите Мауро Икарди беше съборен на линията наказателното поле, откъснал се сам срещу вратаря Тибо Куртоа.
Португалският арбитър Артур Диаш веднага свири дузпа и червен картон на Куртоа.
Десетина секунди по-късно обаче се намеси ВАР. Причината: съмнения за някакво нарушение на Идриса Гай от Пари Сен Жермен срещу Марсело в началото на атаката, далеч по-назад на терена. След като изгледа записа, реферът анулира дузпата и червения картон.
Това доведе до разправии имало ли е всъщност нарушение или не, и защо електрониката преобръща един толкова важен момент в двубоя, който в крайна сметка завърши 2:2.
Ако гледаме правилата, ВАР действително може да бъде приложен в „офанзивната фаза” на всяка подобна акция, когато става въпрос за отбелязан гол, отсъдена дузпа или червен картон. Под „офанзивна фаза” се разбира моментът, след който атакуващият отбор е овладял топката и е тръгнал в атака. Точно такъв беше случаят с Идриса Гай.
Само че евентуалното нарушение беше твърде спорно, и в никакъв случай не може да влезе в категорията на очевидните фаулове, които не подлежат на дискусии. То е от онези контакти между футболистите при борба за топката, каквито има десетки във всеки мач. И дори експертите в телевизионните студиа не можаха да кажат единодушно и със сигурност какво точно трябва да се отсъди.
Тоест – няма налице сигурен фаул, без възможност за каквото и да било интерпретиране.
Защо тогава отмениха дузпата и червения картон? По този въпрос клакьорите на ВАР начело с президента на ФИФА Джани Инфантино мълчат.
В същото време ВАР вече напредва още по-опасно във влиянието си във футбола. Почти всяка седмица в някое от първенствата в Европа, където се използва системата, отменят голове заради някакви микроскопични засади. В края на октомври например Бен Йедер от Монако вкара два гола срещу Нант, анулирани след гледане на видео. Единият от тях беше заради засада на съотборника му Ислам Слимани, след която имаше около 15 паса, преди Бен Йедер да отбележи. Но на съдията му се видя, че Слимани е бил в засада около два сантиметра, и анулира гола. Що за глупост?
Така ВАР вече докара футбола дотам, че всички се взират в някакви си сантиметри, докосвания, побутвания или както щат да ги наричат. А съдията може да ги тълкува както си иска, или както евентуално му е наредено отгоре. Не се съмнявайте, че в подобни ситуации винаги ще се дава предимство на по-богатия отбор. Както си беше и досега, впрочем. Просто вече съдиите имат удобно оправдание – така са го видели на видеото.
Извинявайте, но футболът не е балет, за да се вторачват кой кого е пипнал или бутнал по гърба. Идеята на фундаменталното правило за засадата изобщо не се състои в това дали коляното на атакуващия футболист стърчи пред това на защитника. А да регулира играта чрез едно уникално съчетание на време (момент на подаване) и пространство (разположение на играчите). Вместо това ВАР дава удобен повод в подобна ситуация да бъдат отменяни голове.
Преди въвеждането на ВАР имаше достатъчно на брой предупреждения, че самата философия на тази система е сбъркана.
По принцип футболът е игра на грешки – тактически, физически и нерядко съдийски. В това е солта и пиперът на играта, и понякога се случва да постъпят несправедливо срещу теб. Но защитниците на ВАР твърдяха, че едва ли не ще се стигне до сто процента безгрешни решения. Нещо като във видеоиграта ФИФА 2019. Нали ще се гледат повторения?
Само че сега стана още по-лошо. При решения като това от мача в Мадрид, съдията и онези в „тъмната стаичка” се крият зад удобния гръб на електрониката. А ВАР уби духа на играта и спонтанната радост от гола, накара хората да треперят със свити сърца какво ще бъде крайното отсъждане. Ами какво да е – пак най-често ще бъде в полза на онези отбори, които и досега бяха бутани от съдиите.
