На 13 юни 2010г. Александре Росей и Фелиу е избран за президент на Барселона. Победата му е най-убедителнатa такава, постигана от кандидат за президентския пост в 111-годишната история на клуба.
Определян от мнозина като „човекът, създал шампионския отбор на Франк Рийкард" с ловките си ходове на трансферния пазар, разполагащ с професионална биография, на която всеки би могъл да завиди и радващ се на безрезервната подкрепа на огромна част от членовете и привържениците на Барселона още от първия ден на своето управление, Сандро Росей като че ли е обречен да успее, при това с лекота.
Въпреки това, първите му дванадесет месеца начело на клуба доказват, че в действителност почти никога нищо не е толкова лесно, колкото изглежда или се очаква да бъде.
Особеното обкръжение на Барса, липсата на опит, ясно изразеното недоверие от страна на медиите - това са само няколко от препятствията, които новоизбраният президент трябва да преодолее през първата година от управлението си. И докато те безспорно са значими, всяко едно от тях бледнее пред неописуемата финансова разруха, наследена от Жоан Лапорта.
Между това да продаде Дмитро Чигрински или да остави играчите на Пеп Гуардиола без заплати за месец юни 2010г. Росел избира да пожертва спорния украинец, за когото бившият му клуб Шахтьор (Донецк) предлага никак непренебрежимата сума от 15 милиона евро.
Само година по-рано Барселона е платила за Чигрински 25 милиона. Загуби в размер на 10 милиона? И какво от това?
Това решение на Росей може да бъде обозначено по разнообразни начини. Важен обаче е не етикетът, а нещо съвсем различно - това че ходът на президента е (единственият) правилен. Чигрински е провал. Нужни са свежи пари. Продажбата на украинеца е напълно оправдана.
След това тежко решение във, образно казано, втората минута на мача и с клубен финансов баланс в ярко червено, Росей прави нова трудна крачка - отхвърля договорения от предходното ръководство банков кредит в размер на 155 милиона евро.
Причината? Условията по заема предвиждат в рамките на следващите пет години цените на сезонните билети за членове на Барселона да бъдат удвоени.
Финансовите сътрудници на Лапорта Хавиер Сала и Мартин и Жоан Оливер виждат във въпросния кредит единствен изход от фактическия фалит на клуба. Росей и екипът му обаче, осигурили си време за действие с постъпленията от продажбата на Чигрински, захвърлят спасителния план на вече бившите ръководители и на свой ред осигуряват кредит, с който да стабилизират финансите на клуба. Този път условията по изплащането му са такива, че да не застрашават интересите на Барса, членовете и привържениците й.
В третата минута на мача новоизбраният президент получава нова неприятна изненада. След като установява загуби за последната година от мандата на Лапорта в размер на 80 милиона евро Росей е принуден да чуе как треньорът на неговия футболен отбор Пеп Гуардиола заявява категорично, че неотменно условие за успех през предстоящия сезон е незабавната продажба привлечения през предходното лято срещу чудовищните 69,9 милиона евро шведски голмайстор Златан Ибрахимович. Към споменатата рекорда сума трябва да бъдат добавени правата на Самуел Ето'о и умопомрачителната комисионна на агента на Ибрахмович Мино Райола в размер на 5,3 милиона евро.
Росей се освобождава от шведа без капка колебание, тъй като Гуардиола има нужда от това. Цената на това решение? 37,2 милиона евро загуби за хазната на клуба. Тези загуби са компенсирани с залагането на 20-милионен дефицит в бюджета за 2011г. и повишаването на личните финансови гаранции, предоставени от всеки член на управленския екип, до 4 милиона евро на човек - с 1 милион повече от предходната година.
Управленският модел на Сандро Росей не би могъл да бъде анализиран и разбран без под внимание да бъдат взети критичното финансово състояние на Барса, непоклатимото намерение на президента да бъде поддържано невероятно високото (и следователно безкрайно скъпоструващо) ниво на футболния отбор и налагането на спартанска финансова дисциплина в останалите секции на клуба.
Хвърляне на светлина върху действията на бившите ръководители на Барселона; изправяне на Жоан Лапорта и сътрудниците му пред Общото събрание на клуба, за да отговарят за своите (финансови и други) злоупотреби; осигуряване имотната стабилност на Барселона посредством окончателно отхвърляне на финансово непосилния проект „Фостър" за обновяване на "Ноу Камп", прекратяване спекулациите с членската маса на Барса чрез стриктно регулиране на процеса по приемане на нови сосиос; начален тласък на така дългоочакваната реформа на статутите на клуба; поставяне началото на преустройството на трибуните на "Ноу Камп"; първа копка на строежа на новата Ла Масия, чиято цена се очаква да бъде 9 милиона евро и др. - Росей спази огромна част от предизборните си обещания.
Равносметката от първата година на неговото управление е повече от позитивна в чисто институционален план.
На пресконференция мината седмица финансовият вицепрезидент Хавиер Фаус заяви, че през сезон 2011-2012 Барселона отново ще започне да печели пари и увери присъстващите, че след две години клубът ще бъде най-богатият в света. Това, разбира се, не би било възможно без продажбата на фланелката на Барса срещу най-високата предложена цена. Споразумението с "Qatar Foundation" бе едно от най-непопулярните решения на новия управленски екип. Пресата и голям сектор от привържениците критикуваха безмилостно „опетняването" на фланелката срещу пари и одобрилия това „светотатство" Росей, сякаш забравяйки драматичното нарастване в приходите на клуба, осигурено от президента в рамките на едва 12 месеца.
Росей продължава да бъде недолюбван от медиите. Поради резервирания си характер, той стои встрани от вниманието на широката публика - рядко дава интервюта и почти никога не говори след мачовете на Барса, освен когато отборът губи. Тази негова дистанцираност до голяма степен допринася за това пресата да го представя твърде често и безспорно незаслужено в негативна светлина.
И все пак, Сандро Росей бе избран от членовете на Барселона, не за да бъде медийна звезда, а за да върне на клуба онзи позагубен по времето на Жоан Лапорта имидж на институция, съчетаваща стил, солидност, стабилност и професионализъм във всеки аспект, който да позволи на Барса да продължи да трупа трофей след трофей в музея на "Ноу Камп". По всичко личи, че Росей е на прав път.
Дали би могъл да бъде по-добър президент? Със сигурност. Същевременно с още по-голяма сигурност бихме могли да заявим, че Сандро Росей не заслужава пренебрежението на медиите и на треньорското ръководство и футболистите на Барселона.
По време на празненствата по случай спечелването на титлата в Примера дивисион и Шампионската лига нито едните, нито другите споменаха името на президента - човекът, който осигури на отбора всичко необходимо, за да триумфира на терена. Това обаче е без значение. Росей продължава да работи упорито и без да вдига много шум зад кулисите. Титли и финансова дисциплина - това е неговата рецепта.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
