България загуби 7 от 7 мача в Световната лига и почти сигурно ще отпадне от елитната дивизия за следващата година. Разбира се, може да настъпят промени в регламента или да получим например уайлд кард.
Но не е там въпросът. Не е в един турнир или загуба.
Волейболът у нас от десетилетия е спорт с ярки звезди, национален отбор, който не отстъпва от поне топ 10 в света, конкурентен и винаги носещ емоции на феновете.
Но извън националния тим спортът е кух и именно това е причината рано или късно пирамидата да рухне. Тя е обърната.
Националното първенство е много слабо, като се допускат компромиси за залите, в които се играе, регламента, картотеките. Млади състезатели се задържат в него по една година, след което поемат навън, но не задължително в голямо първенство (Италия, Русия, Франция). Понякога дестинацията им е Иран, Катар, Турция - от там връщане в големия волейбол няма.
Календарът на първенствата ни е по 4-5 месеца, от ноември до март. След това почва безкрайно планиране и подготовка за националния.
Да не говорим, че все повече изпъкват и междуличностни войни в спорта, като са замесени имена на Мартин Стоев, Радостин Стойчев, президента на федерацията Данчо Лазаров... А когато настане криза, каквато в момента вече имаме, настава и война за постове и с компромати.
Най-вероятно ще си иде треньорът Плачи, но кой ще го замени? И ще реши ли това проблемите на спорта като цяло, като имаме нов треньор на националния?