Футболистите избраха най-добрият сред тях в първенството и изборът им посочи Дока Мадурейра. Бразилският палавник по крилото с мургав цвят на кожата и склонност към смирение пред гравитацията около наказателните полета на съперниците наистина бе сред най-силните играчи за сезона. Но дали заслужава наградата повече от някои други?
Ако критериите са най-силно индивидуално представяне, няма как Дока да е блестял по-ярко и постоянно от Гара Дембеле, който скъса мрежите с голове от всевъзможни ъгли, дистанции и видове.
В около 2/3 от сезона много силно се представя Спас Делев, но при него все още постоянството е проблем. И все пак ако говорим за най-ярък футболист, едва ли Дока е номер едно. Бразилецът напролет почна силно, но след случая в Благоевград и двата мача извън терена, формата му спадна.
Призът, разбира се, понякога се дава и на водещия футболист от отбора - лидер. Литекс вероятно ще спечели титлата за втори път поред и неговият ас, треньор и обещаващ младок, донякъде логично, прибират индивидуалните награди.
Но пак е спорно дали приносът на Дока за шампионската атака на отбора му е по-голям от този на Христо Янев например. Джуджето наниза един куп важни голове, даде още повече асистенции и не по-малко пъти е решителен за точки в напечени мачове.
Колкото коментари, толква различни гледни точки.
Дока може би не трябваше да печели и заради скандала, когато първо не бе наказан, после го санкционираха, накрая го опростиха... А той така и не намери сили да признае, че удари съперник.
Като добавим дразнещите му симулации, май трябваше колегите му да помислят повече, преди да напишат името му в листовете. Феърплеят и цялостното поведение на терена също би трябвало да са фактори при определянето на някой „най".
Или поне така ни се иска. Но реално погледнато, може би е прекалено високо изискване към първенството и неговите герои да очакваме да дадат вота си не само според това кой как дриблира и жонглира с топката.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
