"Бъди себе си" е най-нелепият съвет преди първа среща. Истината е, че това е последното нещо, което трябва да бъдеш. На първата среща трябва да се представиш във възможно най-добрата си светлина. Да прикриеш недостатъците и вредните си навици и да демонстрираш изискано поведение на масата. Трябва да си остроумен, интересен, забавен, леко кокетен и определено никога да не си пипаш разсеяно гениталиите, след което да подушваш пръстите си.
Очевидно е, че придържането към тези правила помага, ако тази първа среща е срещу трагичния Уест Хем, горд собственик на най-посредствените вратари в историята на Висшата лига. Но идва втората среща на Тотнъм на Жозе Моуриньо и маските падат. И лъсва истивата, че на първата са изречени доста лъжи. Като тази, че отборът не заслужава настоящата си съдба и място в Премиършип, а новият треньор е напълно преобразен човек, който приема всичко около себе си с усмивка и смирение.
08:51Обяснено: Какво е The Kosher One - новото прозвище на Жозе?
В рамките на 29 минути стремежът на Тотнъм за първи поредни победи от април насам бяха пометени. И се видя, че това е един колеблив и разединен отбор с оловни крака. Това не беше просто един слаб Тотнъм. Това бе ужасен Тотнъм, който не можеше да върже един пас.
Това беше версията на "шпорите", която успя да състари Маурисио Почетино с десет години за десет месеца.
В действителност, отвъд заглавията и акцентите за първата победа във Висшата лига като гост от януари и твърденията, че при Жозе Моуриньо Тотнъм тръгва нагоре, малцина отчетоха, че кандидатът за изпадане Уест Хем, може би, беше само на няколко минути от изравняването, въпреки че в един момент губеше с 0:3. Както и никой не обърна внимание на това, че играта на "шпорите" бе всичко друго, но не и блестяща. Очевидно слаб беше Ерик Дайър, което се повтори и срещу Олимпиакос. Халфът бе сменен преди да е изминал и половин час от двубоя срещу гърците и по всичко личи, че ще е първата жертва на Жозе в новия му клуб.
След като мъдро бе посъветван, че трябва да бъде смирен, весел и усмихнат на първата среща, португалецът започна да заприличва на себе си още в 29-ата минута на втората.
Истината е, че идеята му проработи отлично и Хари Уинкс се чувстваше далеч по-добре на терена в отсъствието на Дайър.
"Шпорите" не се преобразиха като с магическа пръчка в атакуваща стихия в предни позиции, но поне бяха доста по-малко уязвими отзад.
Първият им гол преди почивката бе подарък, а по време на паузата Олимпиакос не успя да се възстанови. Второто попадение след 50 минути падна някак неизбежно. Но двубоят бе в етап, в който двата отбора вече знаеха отлично какво да очакват един от друг, а Моуриньо направи дефанзивна смяна сякаш за да пази равенството и лондончани отказаха да водят играта.
В този ред на мисли - мачът в никакъв случай не беше от незабравимите.
Но накрая все пак се получи. Проблеснаха искри на надеждата, появи се химия и негласно обещание за по-добри дни на отбора. "Шпорите" записаха първите си поредни победи през сезона и се класираха за осминафиналите на Шампионската лига. Успяха да превърнат едно катастрофално 0:2 в 4:2, което вдигна феновете. И ключови за тази трансформация бяха Кристиан Ериксен и един от малкото мениджъри, които имат нервите и самочувствието да направят решителна смяна още в 29-ата минута.
Кой знае? Може пък нещата да се получат и след втората среща, на която се видя повече от истинската същност на Тотнъм на Жозе.
