Според информация на вестник „Труд" клубовете в А група са регистрирали обща загуба в размер на 60 милиона лева за изминалите две години. От тази сметка с чиста съвест можем да извадим Лудогорец, тъй като шампионът и участник в Шампионската лига няма финансови проблеми. Всички останали обаче плуват трудно, при това с дълбоки гмуркания, в дълбоките финансови води и демонстрират, че не им е никак лесно.
Отчетите на клубовете, предоставени пред Лицензионната комисия вадят на бял свят впечатляващи суми - общо около 128 милиона лева приходи и почти 188 милиона лева разходи.
Ако обаче се замислим какво получиха феновете срещу тези купчини пари, то определено изводът няма да е много радващ: перманентни кризи, не само финансови, но игрови, поредица скандали, трусове в отделни отбори, слаби мачове, футбол с ниско качество и тв продукт, който не е особено радващ.
Дали това ще накара някого да осъзнае, че всъщност българският футбол не заслужава „инвестиции" с такива размери. И какво ще се направи, за да се насочи професионалният футбол към по-печеливши формули за клубовете, които да им дадат шанс да постигнат устойчиво развитие, а не да се надяват на един или друг спасител.
Огромната част от тези пари са отишли за играчи, като една сериозна сума се дължи на вече бивши футболисти и треньори, които са се разделили с отборите си, но имат да взимат пари от тях. Което пък повдига въпроса защо са платени или поне обещани толкова много пари на хора, които явно не ги заслужават, след като са постигнали подобни резултати.
Литекс показа, че може да се работи с по-ограничен бюджет, инвестиции в евтини, но качествени играчи, които след това да бъдат продадени на печалба. В Берое се радват на сравнително стабилно финансиране, което обаче зависи и от общината и т.н.
Все още няма професионален модел, който да може да бъде приложен успешно към по-голямата част от клубовете и с който те да изкарват пари от инвестициите, направени в тях. Защото българските футболни клубове продължават да харчат повече отколкото изкарват.
И тук изобщо не става въпрос за Левски и ЦСКА, по чиито действия може да се напише учебник за непрофесионализъм в професионалния футбол. Говорим за модел, който да работи така, че да създаде обща среда, а не да решава един или друг казус.
Как мислите, дали да очакваме от БФС нещо по въпроса?
