Решението, с което Пьончанг беше определен за домакин на зимните Олимпийски игри през 2018, едва ли е било изненада за когото и да е било. Още преди гласуването корейците се смятаха за фаворити срещу столицата на Бавария Мюнхен и източния френски град Анси.
МОК взе решението си още в първия кръг на гласуването, а третият път, в който Пьончанг кандидатства се оказа успешен. Този път, обаче, градът беше подготвил много добре кандидатурата си, за която работеха някои от най-сериозните икономически субекти в Азия.
Мотото на кампанията на Пьончанг - „Нови хоризонти" се оказа ключът към успеха: този избор означава отварянето на олимпийското движение към нови пазари, с последващите от това печалби.
И след успешното гласуване, започнаха големите сметки. Все още няма точен бюджет на зимната Олимпиада през 2018, но се очаква корейците да похарчат между 2,9 и 3,5 милиарда евро. Всъщност, по-точен бюджет съществува, но се пази в тайна. Най-малкото защото в него влизат разходите за сградите и съоръженията, които се строят специално за Олимпиадата, след това не могат да бъдат използвани за друго и се налага да бъдат разрушавани.
С оглед на това, което стана във Ванкувър и което се очаква в Сочи, разходите на корейците за строителство ще са по-високи от очакваното. Дефицитът на Ванкувър след организирането на зимната Олимпиада през миналата година стигна 1,038 милиарда долара (730 милиона евро), а независими руски експерти очакват бюджета на Сочи 2014 да излезе около 30 милиарда долара, което е почти три пъти повече от първоначалните 12 милиарда долара.
И голяма част от тези пари, ще останат записани като пасив в бюджета на града. Типичен пример за това е един от съперниците на Пьончанг - Мюнхен, баварската столица има задължения в размер на 2,5 милиарда евро, а анализаторите прогнозират, че и без това на Олимпиадата, до 2013 тези дългове ще отскочат на 3,2 милиарда евро. Обикновено, градовете, които са били домакини на олимпийски игри или на мачове от световно първенство по футбол не успяват да намалят задълженията си.
Пример за това е световното първенство в ЮАР - за четири седмици ФИФА спечели около 100 милиона евро, а държавният дълг на ЮАР отскочи на 9 милиарда евро. Почти половината жители на ЮАР живеят под границата на бедността.
МОК също печели сериозни пари от олимпиадите. Наскоро МОК удължи спонсорския си договор с General Electric до 2020, а GE е един от 11-те топ спонсори на олимпийското движение. А през миналия месец МОК продаде ТВ правата на Олимпийските игри до 2020 на NBC за 3 милиарда евро.
В срок от 2 години - между Ванкувър 2010 и Лондон 2012, МОК ще спечели от спонсори около 450 милиона евро. А за периода 2009-2012, за първи път се очаква оборотът на МОК да надхвърли 4,17 милиарда евро, като тук влизат и парите от ТВ правата.
Корейците заложиха на сравнително прости сметки, които обаче има шанс да излязат верни - 1,5 милиарда долара бюджет за самата Олимпиада и още един огромен буфер - между 2 и 6 милиарда долара - пари, които ще бъдат вложени в инфраструктурни проекти.
И ако няма неприятни изненади, парите може и да им стигнат. Защото едно сравнение с разходите, направени от някои от досегашните домакини на зимни Олимпийски игри, не звучи особено приятно. Както и прогнозите за харчовете, които предстоят. Да видим, какво показват другите сметки.
Лондон 2012 - бюджет 13,5 милиарда долара
Преди една година олимпийският бюджет на Лондон беше намален с около 40 милиона долара, но най-вероятно, тази есен предстои последната му актуализация, която трябва да вкара още пари в него. Най-общо, Лондон е на път да похарчи три пъти повече пари от първоначално предвидените.
Пекин 2008 - бюджет 43 милиарда долара
Символът на Лятната Олимпиада в Пекин - стадионът „Птичето гнездо" сега пустее. Спортното съоръжение с капацитет 91 000 зрители прие едва две събития през 2009 - оперен концерт и един футболен мач. Но всеки ден го посещават между 20 000 и 30 000 китайски туристи. Разходите за поддръжка на стадиона са 9 милиона долара на година. Китайската комунистическа партия обяви, че финансовите загуби от игрите не са важни, тъй като страната е спечелила „авторитет и уважение".
Атина 2004 - бюджет 15 милиарда долара
По-голямата част от стадионите и залите, използвани през 2004 сега са празни и не се използват. Гърция е в невероятно тежка криза и част от причините за нея може да се търсят и в харчовете, направени за Лятната Олимпиада преди 7 години.
Монреал 1976 - бюджет 1,5 милиарда долара
Канада успя да изплати заемите, свързани с провеждането на Лятната Олимпиада през 1976 едва през 2006, последно бяха платени стадиона, олимпийското село и някои съоръжения.
Няма да е лесно, но в Южна Корея са преценили, че си струва. Да видим дали ще им излезе сметката.
