С риск да си навлека негативи от страна на редовните читатели и отхвърляне от клуба на заклетите фенове на футбола, чистосърдечно си признавам, че НЕ гледах последните два мача от групи "А", "В", "С" и "D" Мондиал 2010.
Причината е проста и може би единствената, която би могла да ме накара да го направя доброволно - фестивалът Sofia Rocks, който събра живи легенди на стадион "Васил Левски" и откъсна за два дни около 70 000 човека от телевизорите.
Гледайки на една сцена заедно Антракс, Мегадет, Слейър и Металика беше все едно да видя на едно място Ливърпул на Далглиш и Ръш, Ювентус на Платини, Милан на Гулит и Ван Бастен и Наполи на Марадона.
С тази разлика, че магьосниците на метъла са в най-добрата си форма вече близо 30 години, докато никой футболист не може да се похвали с подобно творческо дълголетие.
А какво да кажем за отношението към публиката - безупречен професионалист като Джеймс Хетфийлд от Металика или Джой ди Майо от Менъуор винаги успява да накара десетките хиляди на стадиона да го чувстват като приятел, който свири специално за тях. Така беше през 1999 г. в Пловдив, така беше през 2008 в София и Каварна, така беше и онзи ден и вчера.
Нищо лично към Рибери, Рууни, Кака, Роналдо, дори и към Меси, но те са еднодневки в света на славата на фона на рок легендите. Ако си щастливец, подобни концерти се случват няколко пъти в живота, а може и само веднъж.
Така че, прощавай, Мондиал!
Твой (иначе) верен почитател,
Весел Метъланчо!
