Собствениците сменят клубовете като носни кърпи, а ние феновете се надяваме тази мръсна вода да оттече
През май 2003 г. Васил Божков вдига купата в шампионата на България. Триумфира с ЦСКА. Днес влизането му Левски е въпрос на дни. Двама негови приближени са вече в управата на клуба. Дори официално да не поеме собствеността, ясно е, че той е новият благодетел на Левски. Божков е човек с пари, клубът е в криза, персоналът на Герена грее от радост. Щастливи ли са обаче привържениците? Пълно ли е сърцето им? Те помнят как Божков стана два пъти шампион с ЦСКА.
А щастливи ли са червените привърженици с Гриша Ганчев? Знае се - някой да, други не. Дори симпатизантите му обаче няма как да не изпитват смесени чувства. През ноември 1998 г. Ганчев бе човекът, чийто отбор нанесе най-срамното поражение в историята на ЦСКА - 8:0 на стадиона в Ловеч. Днес не е ясно ще върне ли той старото величие на червените. Но е видно, че единственият сигурен резултат от акостирането му на Армията е затриването на един силен клуб. Литекс бе неизменен фактор в първенството, единствена радост за обезлюдяващия Ловеч. Школата му произведе доста таланти, днес те носят червената и националната фланелка. С него силните отбори у нас бяха един повече. Всичко това вече го няма, българският футбол загуби Литекс.
Всъщност Божков членува в управата на Левски още в зората на демокрацията. Това е ерата "Лафчис", маститият бизнесмен не успява да вземе контрола в клуба, излиза от него. Някъде тогава Илия Павлов поема ЦСКА. Печели в конкуренция с Николай Гигов, който пък е президент на Локомотив (Пловдив). След като не успява с ЦСКА, Гигов сменя железничарите - над 10 години е собственик на софийските.
А Илия Павлов? Той не е само от ЦСКА. И от Черно море е, след като през 2001 г. поема варненския клуб. Собственик на зелено-белите преди това е ВИС, които в "портофилиото" си имат още Левски (Кюстендил) и Локо (Пловдив). А как е при другия пловдивски клуб? Не по-различно - по едно време с акции в Ботев бе Румен Чандъров, който преди това купи Конелиано, после Септември, а сега... спряган е за шеф в Левски. О, и Кирил Домусчиев следва да бъде добавен. Бе в управата на ЦСКА в периода на "Титан".
В този омагьосан кръг траекторията на собствениците е същата като на футболистите - "връткат" се от един клуб в друг. Но докато играчите са наемници и отговарят единствено за себе си, "благодетелите" са притежатели - на нещо безценно. Купувайки клуб, те слагат ръка върху име , история, емблема, любов на феновете... - и ги сменят като носна кърпа.
Но може ли да им се сърди човек? Трудно. Спортът е бизнес, те са бизнесмени, разсъждават чрез джоба си - не могат да бъдат винени. В България богатите хората, способни да издържат футболен клуб са кът, още по-малко са тия, които нямат против да го правят. В повечето случаи клубни легенди и администратори им ходят на крака, просейки пари... С една дума, случващото се вероятно е напълно нормално. Даже има гледна точка, според която такива собственици са изцяло положителни герои - без Домусчиев например днешният Лудогорец нямаше да го има, единствено и само Ганчев създаде Литекс.
Реалността е такава, че никой не може да спре тези хора да купуват и продават собственост, респективно футболни клубове. Животът им е дал право да се разпореждат с чувства и съдби. Това обаче не значи, че ние феновете трябва да харесваме всичко това. И да си мълчим. Винаги ще има поселение по трибуните, което псува в несвяст президента на футболния враг, а след година-две го понася на ръце - защото вече е инвестирал в любимия отбор. Не, не за тия фенове става дума. Иде реч за огромното мнозинство. Говоря от свое име, но мисля, че така мислят и повечето привърженици.
Накратко: На нас всичките тези президентски въртележки не ни харесват. Съобразяваме се с тях, приемаме ги. Разбираме нелепото време, в което живеем. Нищо не може да сторим срещу него, стоим примирени. Никой не бива да си въобразява обаче, че сме щастливи. Ние сме от ЦСКА/Левски/Локомотив... Но те май не са от нас. Виждаме го, знаем го. И много се надяваме тази мръсна вода да оттече.
