"Отиваме на мач и от 22-ма на терена гледаме 15 чужденци", оплака се националният селекционер Любослав Пенев.
Прав си е човекът. Той трябва от останалите 7 да види някой, който става за отбора му.
Клубовете определено залагат повече на готови футболисти от чужбина, търсейки резултат сега и веднага. А и вероятно разни други изгоди и облаги, минаващи през джобовете на мениджъри треньори.
В Лудогорец, където водещи видимо са чужденци, има 8 българи в 25-тимата картотекирани, и осемте са национали. Включително вторият вратар (сърбин по рождение, между впрочем). Това говори колко е ограничен изборът на Пенев.
За щастие има и млади играчи, които получиха шанс и веднага бяха забелязани за сериозен футбол. Георги Миланов е шампион с ЦСКА (Москва) още в първата си година, а Симеон Славчев го чака ново ниво със Спортинг. На техния път е и Ивайло Чочев, който вероятно ще иде навън още това лято.
Но къде са останалите, които получават път? Защо не се развиват таланти, които тръгват силно като 18-годишни? Единствено Литекс ли има смелост да ги оставя да играят въпреки грешките, колебанията - толкова типични за младостта?
Литекс можеше и да е шампион, ако бе заложил на сигурно с опитни хора, вместо младоците. Но не му е приоритет. Вместо това получава дивиденти от Академията си, която вади пореден играч в сериозен тим.
Не е страшно. Просто се иска мислене за бъдещето, а не за утре, следващия уикенд и точката на всяка цена. Защото точките, а дори и титлата, в такава среда, не значат много.
