VAR - полезен или опасен за футбола?

В първенството, в което Меси, Кристиано и Неймар си заминаха още преди битката за медалите, голямата звезда е... VAR.

Поне според самата ФИФА - още след груповата фаза шефът на световните съдии Пиерлуиджи Колина провъзгласи въвеждането на системата за видеонаблюдение за грандиозен успех. Какво обаче промени VAR? И върви ли играта напред с новата технология?

От изнесените от Колина факти стана ясно, че общо 335 ситуации са били разглеждани с VAR в 48-те двубоя от груповата фаза. Корекциите са били 14, които са вдигнали процента на правилните съдийски решения от 95 на 99,3 процента. Още тук започват противоречията. Може би най-дребните са свързани с въпроса защо е нужно да бъде коригирано нещо, което работи с 95 процента успеваемост? Не се връзва - ако съдиите на ФИФА наистина грешат само в 5 процента от случаите в толкова динамична и отговорна среда, под тежестта на огромния обществен натиск, то те са най-ефективните и прецизни специалисти в световен мащаб - в която и да е човешка дейност. Вместо да им се назначава видео-надзор, заслужават огромна похвала.

Всички обаче сме наясно, че съдиите грешат много по-често, отколкото твърди ФИФА.

И чрез въвеждането на VAR, световната централа индиректно си го признава. Също толкова ясно е, че по-малкият брой червени картони на Мондиал 2018 не се дължи на това, че видеонаблюдението е дисциплинирало футболистите, а най-вече на промяната в правилото за „тройното" наказание - фаул срещу откъсващ се нападател вече не се санкционира с дузпа, червен картон и наказание за 1 мач, а само с дузпа и жълт картон.

По-едрите проблеми с VAR обаче са свързани с природата на играта. Адвокатите на видеоповторенията не спират да повтарят, че периодът е тестов и с времето технологията ще се усъвършенства. Едно на ръка, че поставянето на мондиала в ролята на опитно зайче е крайно нелепо (да не кажем обидно), но има нещо, с което VAR никога няма да може да се справи - не и по начина, по който функционира системата в момента.

Всичко продължава да зависи от субективното човешко мнение.

Ясно е, че футболът като социално явление е задължен да се адаптира към модерния високотехнологичен свят, но преди всичко е необходимо да се заложат някакви ясни рамки, за да не пострадат фундаменталните устои на играта, превърнали я в най-обичания и популярен спорт на планетата.

Футболът е проста игра за умни хора, казваше Кройф. И футболът е еднакъв - независимо дали се играе на улицата или на препълнен стадион. Отбелязването на гол е върховният момент на наслада - тръпката, която заразява милиони хора. А точно тази напрегната, ирационална и страстна връзка се нарушава, щом някой съдия се хване за ухото след отбелязване на гол. Ако трябва всеки път феновете да чакат минута-две преди да се зарадват - ами благодаря, но VAR не върши работа.

Твърди се, че VAR въздава правосъдие в мачове, в които залогът е огромен - световната титла например. И че този залог не може да зависи от моментното решение на рефера. В дебата се дават примери с други спортове като американския футбол, баскетбола, ръгбито или тениса, при които технологиите се използват за разглеждане на спорни или важни решения.

Футболът обаче е друга бира. В тениса например използването на технологиите не оставя място за интерпретации, както се случва с VAR на футболния мондиал. Най-добрите футболни мачове са тези с най-малко прекъсвания на играта. И в които топката лети от едната врата към другата и съдията изобщо не се забелязва. На това световно имахме подобни случаи - добър пример бяха заключителните двубои в група B (Испания - Иран и Португалия - Мароко). Екшънът бе спиран n-пъти от VAR и това уби емоцията. А футболът е емоция.

По-лошото е, че в споменатите двубои, а и в много други, преразглежданите спорни моменти бяха обект на човешка интерпретация.

Технологията е просто инструмент, а не изпълнител. Решението отново лежи на плещите на рефера, а той е... просто човек. Други човеци като него, в някаква далечна стая на хиляди километри, преценяват коя ситуация да се ревизира и коя - не. Аргументите? Остават скрити. Разговорите между реферите не се огласяват, защото... си говорели на различни езици.

Освен че не звучи сериозно, тази работа намирисва. Като всяка потулена работа в тъмна стая. Лошото е, че VAR не въздава справедливост - не на 100, а дори на 70 процента. Както и да го въртим, Мондиал 2018 остави горчивия вкус, че VAR не е панацея - съмнителна дузпа за Франция срещу Австралия, спестен червен картон за Кристиано Роналдо срещу Мароко или спорно подминаване на контакта между Компани и Дъглас Коща на Бразилия - Белгия. Да, имаше и полезни корекции като при симулацията на Неймар срещу Коста Рика (VAR индикира, че реферът неправилно е посочил бялата точка) или зачитането на изравнителния гол на Испания срещу Иран на Яго Аспас. Но това само потвърждава, че оценката за VAR не може да е еднозначна.

Големият проблем е, че дори да липсва тенденциозност, системата разглежда ситуации, които не са „черно-бели".

Влизането на Компани в краката на Дъглас Коща винаги ще бъде коментирано според пристрастията на коментиращия. И тук се връщаме на въпроса за ясно поставените граници. Видеотехнологиите са полезни за футбола само в три случая - при съмнение дали топката е преминала голлинията, дали нарушението е вътре или извън наказателното поле и дали има засада или не. При тях няма как черното да се окаже бяло. Но дори при играта с ръка VAR не може да е съдник - правилникът не разглежда всяка такава ситуация като нарушение. Сигурно е само едно - VAR бави взимането на решение, което така или иначе е в ръцете само на главния съдия.

Да, бъдещето на футбола е с технологиите, но едва когато изкуственият интелект може да изземе изцяло функциите на реферите. И едва когато роботите са в състояние да засекат „Божията ръка" на Марадона в реално време, ще можем да кажем, че има справедливост. И тя е еднаква за всички.