За Ицо, Лео и Матей

Защо Лео Меси не играе добре за Аржентина? Защо най-силният футболист в света не разпилява противниците и не произвежда голове с лекотата на дете, което се радва на хвърчило? Нали така прави в Барселона...

Защо Матей Казийски не успява да прескача блокадите на противника в екипа на България така, както го прави възхитително, когато играе за Тренто? Как най-добрият волейболист в Европа така и не може да изригне и да реши голям мач на националите ни?

Въпроси, родени само за няколко часа в една спортна вечер. Първо бе големият яд от изпуснатата победа, която вероятно щеше да осигури и класиране в четворката на Световната лига. Ключова победа, от която буксуващият ни отбор има нужда, за да счупи оковите и да прогони психологическия кошмар, в който живее цяло лято.  Успех срещу един от най-мощните и корави противници в неговата зала, срещу неговата публика.

Мачът в Гданск върна лентата към толкова много разочарования във волейбола. Десетки отлични играчи не успяват да стигнат до върха, а остават под него. Любимците на нацията така и не успяват да изминат последната крачка, най-трудната. Тя води от това да си един много добър отбор, до световната класа. Когато имаш най-добрия волейболист на Европа (спорно дали не и в света), а и най-актуалния треньор на момента, тази стъпка трябва да се направи.

Казийски обаче от две години не е същият човек с националния екип. В Гданск пак на неговата ръка бяха възлови точки, които в Тренто ще завърши с лекота. С лекотата, с която и Меси по навик решава мачове. Но ако носи синьо-червеното на Барса, а не бяло-синьото райе на Аржентина.
Часове след волейболната травма от Гданск мъничкият футболен гений изглеждаше като най-нещастното дете на света, лишено от любимата си играчка. На Меси колумбийците и съотборниците му не му дадоха шанс да играе с топката, десетката обикаляше из терена като изгубен и чу освирквания. Лео – вълшебникът, който се подиграва с Реал и Юнайтед, освиркан за слаба игра. На таблото се блещеха две грамадни и кръгли нули. 0:0 в мач с Меси – все едно да идеш в "Ла Скала" и да гледаш фолк концерт. Очевидно нещо не е наред.

Всъщност нито Меси, нито Матей са станали по-слаби спортисти. Те са световна величина. Разликата вероятно идва, че в клубовете им са  обградени само от висококласни играчи, които познават по-добре от братя. Тренират и живеят с тях. А и очакванията и напрежението са различни. Когато погледът на цялата нация е вперен в ръцете или краката ти в очакване всяко докосване да е извънземно, товарът е огромен.

Но историята ни учи да чакаме. Преди 17 години Христо Стоичков отиде на световното първенство с репутацията на суперзвезда в Барса, която не играе силно в националния си отбор. На мондиала Камата стана голмайстор, а после взе и "Златната топка". Нататък за България той май не изигра слаб мач. На "САЩ '94" Ицо бе на 28 години. През септември Казийски ще навърши 27 и ще влезе в 28-ата си година...

Затова – да вярваме на Матей. Точно днес, на 7 юли, преди 16 години в българския волейбол се роди една легенда. Тогавашните велики национали, водени от Любо Ганев и Димо Тонев, обърнаха в невиждан мач от 0:2 до 3:2 гейма Куба на финали на Световната лига. Цяла България тръпна с лудата драма далеч след полунощ. Двубоят остава символен за характер и воля, за невероятен дух на българския отбор. Днес този характер трябва да се събуди. И Казийски трябва да е водачът на победния отбор.

По ирония на съдбата насреща е страната на Меси. Него във волейбола обаче го няма. Проблемите му са далеч, на няколко хиляди километра от Гданск. Затова днес трябва да бъде нашият ден. Денят на Матей и България!