Време е правилото за гола на чужд терен да отиде в нафталина

Замисляли ли сте се, че една от големите несправедливости в днешния футбол се явява правилото за повече голове, вкарани на чужд терен? Последният случай беше с Лудогорец и израелския Апоел Беер Шева от квалификациите за Шампионската лига.

Без да бъдат по-слаби в нито един компонент от играта, без да са вкарали по-малко голове в двата мача, разградчани се оказаха елиминирани от турнира. Общият резултат беше 3:3, но Апоел продължи благодарение на това, че спечели първия двубой у дома с 2:0, а на реванша в Разград успя да отбележи веднъж при загубата си с 1:3. Но, благодарение на правилото за гол повече на чужд терен, радостта беше за израелците.

Справедливо ли е въобще този критерий да продължава да съществува в регламента?

Нека видим как се е родило това правило. Първоначално в турнира за Купата на Европа, създаден през 1955 г. и по-късно преименуван на Купа на европейските шампиони, крайният победител в случай на равен брой голове от двата мача, се е определял в трети допълнителен двубой.

Първият подобен случай датира от есента на 1956 г. в сблъсъка между Борусия (Дортмунд) и Спора (Люксембург). Германците печелят първата среща с 4:3, но след това губят на реванша като гости с 1:2. УЕФА разпорежда да се проведе трети мач, а тима от Луксембург приема той да се състои на стадион „Роте Ерде” в Дортмунд. На 16 септември Борусия разгромява Спора със 7:0 и продължава напред.

Българският първенец ЦДНА също играе трети допълнителен мач, когато голът повече на чужд терен не се брои.

Това става през 1958 г., когато армейците губят първата среща с Атлетико в Мадрид с 1:2, но на реванша в София бият с 1:0. Третият мач в Женева е спечелен от испанците с 3:1 след продължения и твърде скандално съдийство на швейцарския арбитър Даниел Меле.

Това правило в турнира за Купата на Европа просъществува цели десет години. Тъй като по онова време все още не е въведено изпълнението на дузпи, в случай на равенство и в третия мач крайният победител се е определял чрез жребий с монета.

Така например се случва в двубоя между шампионите на ГДР и Полша Визмут (Карл Маркс Щад) и Гвардия (Варшава) през 1957 г. След две разменени победи с по 3:1, двата състава играят трети мач в Берлин, който завършва 1:1 в редовното време. Отсъдени са две продължения по 15 минути, но още преди края на първото токът на стадион „Фридрих Лудвиг Ян Шпортпарк” изгасва. Реферът Вацлав Корелус от Чехословакия приема, че играта е приключила, и прибягва до жребий с монета. Късметът се оказва на страната на Визмут, който продължава напред.

Но понеже жребият с монетата не изглежда най-справедливият начин за определяне на крайния победител, а и провеждането на допълнителен трети мач води до логистични проблеми, както и до нежелани размествания в календара, през 1965 г. УЕФА най-сетне въвежда правилото за гола повече на чужд терен.

Първият отбор, възползвал се от тази новост, е унгарският Хонвед (Будапеща) в турнира за Купата на носителите на купи (КНК) през есента на 1965 г.

Маджарите печелят като гости на Дукла в Прага с 2:3, но на реванша губят с 1:2. Общият резултат е 3:3, но Хонвед продължава напред именно заради новия регламент за повече голове, отбелязани като гост. В началото на 70-те години вече са въведени и дузпите, което окончателно оформя регламента за класиране напред в турнирите на УЕФА.

В онези години правилото за повече голове на чужд терен може и да е изглеждало донякъде аргументирано. На първо място, натискът от трибуните върху гостуващия отбор и съдиите е бил много по-голям. Имало е реална опасност от нахлуване на публика, а арбитърът в никакъв случай не е бил сигурен в това, че няма да го набият. Всичко това разстройва гостите в същите пропорции, в каквито дава предимство на домакините.

Нека обаче поразсъждаваме от днешната гледна точка.

Стадионите, на които се играят мачовете от Шампионската лига и Лига Европа, плюс изискванията на УЕФА за организация и охрана, гарантират абсолютна сигурност на отбора гост и съдиите. А и публиката вече има съвсем друго поведение, натискът върху противника е несъизмеримо по-малък. Реално погледнато, всичко се решава само на терена. Ако отборът домакин има някакво предимство, то се състои най-вече в инстинкта за опазване на собствената територия. Но нищо повече!

А твърде често въпросното правило кара гостуващия тим да се затвори, да „паркира автобуса” пред вратата си и да дебне противника кога ще сбърка, с идеята да вкара един скъпоценен гол, който накрая може да има двойна стойност. Това често пъти съвсем убива футбола.

Истината е, че вече почти всеки отбор, преминал групите на Шампионската лига и класирал се във фазата на директните елиминации, си има свой маниер на игра, който много рядко зависи от това дали мачът се провежда на неговия стадион, или някъде в чужбина.

Подобен е и случаят с Лудогорец, който си играе по абсолютно един и същ начин и у дома, и като гост. Кому, тогава, е нужно още това правило с головете на чужд терен? Каква точно е разликата в днешния футбол между една победа с 2:0, и друга с 3:1? Все същото е, тъй като битката се провежда в два мача.

А да не говорим, че в някои случаи това правило може да изглежда напълно идиотско. Така например се случи в полуфинала на Шампионската лига през 2003 г., когато един срещу друг играха Милан и Интер.

Първият двубой на „Сан Сиро” завърши 0:0, а реваншът 1:1. Напред продължи Милан по правилото за повече голове като гост, тъй като във втория мач формално за домакин се водеше Интер. Но за какви домакини и гости може да става въпрос в този случай, след като това е стадионът и на двата отбора? Не звучи съвсем на място аргументът, че на домакините са се полагали повече билети.

И в този, а в останалите случаи, много по-справедливо щеше да бъде да се играят продължения и дузпи, вместо да се зачита един гол повече навън.

Един гол си е един гол, и няма как да се удвоява. И е крайно време това правило да отиде в нафталина.