Григор Димитров записа четвърта поредна загуба, след като тази седмица бе надигран от №58 в ранглистата Ян-Ленард Шруф още в първия си мач на Мастърса в Монте Карло. Преди това българинът отстъпи на Томи Робредо в Маракеш, на Гуидо Пея в Маями и на Джак Сок в Индиън Уелс. Шок и ужас!
Ама друг път…
Преди обаче да стигнем до същината на нещата, нека за всички е ясно, че по-дразнещо от това да наричаме първата ракета на България „Гришо“, като изключение са само хората, познаващи го лично, е да се припознаваме с успехите или пораженията му.
„Айде, ще го бием тоя германец. Ех, как не ни влиза първият сервис…“ – сериозно ли?
Ясно е, че спортните надежди на една нация лежат на раменете на точно двама спортисти в момента, на които им мислим само най-доброто, но това не значи, че Григор Димитров и Кубрат Пулев са длъжни на някого.
И докато отношението към Кубрат Пулев е що-годе подобаващо за статута му, то това към Григор Димитров е като към детето на комшията.
„Ние може да не отбираме много от тенис, но осланяйки се на дългогодишния си опит, не можем да разберем какво му става на Григор напоследък“, е заключението на голяма част от „специалистите“ в медиите.
Ами, не може да разберете, защото не разбирате от тенис.
В тениса всичко се свежда до справяне с критичните моменти в продължение на дълъг период. Няма две еднакви точки и играчът трябва да взима решение за частица от секундата. Състезателят, който направи грешка и успее да се отърси от спомените за нея или направи страхотен удар и поведе в резултата, но овладее въодушевлението си и продължи стабилно, ще се отличи от останалите и ще стане шампион не веднъж, не два пъти, а в продължение на години.
Това е едно от най-важните качества в играта – свръхчовешката способност да си неизменно нащрек в продължение на часове. Всеки път.
Първият сервис на Григор изчезна, увеличиха се непредизвиканите грешки, ретурът му отново се влоши. Българинът не прилича на тенисиста, който в началото на годината спечели турнира в Бризбън, игра 1/2-финал на Australian Open и триумфира в София. Това са все повърхностни заключения, които всеки, интересуващ се от тенис, лесно забелязва.
Проблемът този път не е в детайлите.
На теория Григор Димитров има всички технически данни, за да бъде №1 в световната ранглиста. Но тенисът не опира само до възможността перфектно да можеш да изпълниш форхенд и бекхенд.
Да, българинът има вроден талант, много по-голям от този на някои, по-напред в ранглистата, но това не е достатъчно.
Може би най-добрият пример дава Жоан Форкадес, дългогодишен физиотерапевт на Рафаел Надал: „Отговорът не е в краката и ръцете, а в главата – най-крехката част от тялото, както и най-решаващата за победата или загубата в индивидуален спорт, какъвто е тенисът.“
Там е и отговорът за всички горе-долу разбиращи от тенис, които се опитват да си обяснят спада в представянето на първата ракета на България.
Дали по-лошата игра е нормално явление? Да. Дали е повод за паника? Съвсем не.
Първо, Григор Димитров има само 225 точки за защитаване на сезона на клей, което значи, че всяка победа е добре дошла, а всяка загуба – не толкова фатална.
Второ, положението не е толкова лошо, колко се изкарва – погледнете Мъри и Джокович.
И трето, Димитров е №11 в света, а ранкингът не лъже – нормално е тенисист с такава позиция да не е на 100% през цялата година. Друг е въпросът, ако има амбиции за повече.
Нека сега приемем простия факт, че шансът Григор Димитров никога повече да не бъде в топ 10 е равен на този да стане постоянен представител на десетимата най-добри в света. И всичко зависи единствено от онова много важно качество, което споменахме.
Каквото и да се случи, не трябва да забравяме, че Григор Димитров е феномен в българския тенис и трябва да се отнасяме с него като с такъв.
Всичките му победи, както и всички загуби, са си само и единствено негови.
Освен, че съм съгласна на 100% с това, че главата е най-важния орган, от който зависят всички успехи и неуспехи-не само в тениса, а дори и в бокса както видяхме вече, искам да добавя, че Григор Димитров НЕ Е национален състезател, а играе за себе си! Той си трупа парички от тези участия по същия алгоритъм по който и чалга певиците, Ди Джеи-те и т.н. развлекатели и/или гладиатори получават възнаграждения за съответното участие. Винаги са ме изненадвали масовите припадъци при поредната точка или загуба на някой такъв занаятчия. Да, момчето определено си има талант и се изхранва с това, което прави най-добре: не се напъва да прави сърдечни трансплантации...примерно или да изчислява БВП на шата Аляска. Най-може да ма'а с ракетата и с това си вади хляба! Браво! Ама........мен.......теб...........какво ни греят паричните награди на Гришо от Хасково? Да не би в резултат на неговото плонжиране по корта да ми се излекува рака или.....диабета , примерно, де?
това момºе е като божинката на тениса да има повеºе резултати,но +е стои в подножието на ¨планината¨ защото няма топки
Истината, която не искате да приемете е, че Григор е тенисист от средна категория, и никога няма да бъде от големите имена в този спорт, доминирали по 10 и повече години в ранглистата, от 1-во до трето място... Не, той няма да бъде Бьорн Борг, Джон Макенроу, Иван Лендъл, Илие Настасе, Борис Бекер, Андре Агаси, Пит Сампрас.... Няма да бъде Федерер или Надал, няма да бъде дори от онези, оставили по-незабележими следи след себе си, но спечелили турнири от Големия шлем, или били номер 1 в ранглистата... Помните ли Пат Кеш? Не? Спечелил е Уимбълдън! Ами Михаел Щих? А Джим Къриър, за когото Ник Болитиери беше прогнозирал, че никога няма да стане номер 1? И още колко такива по-малко или повече преминали през тениса за последните 30 години.. Вашият "гришо" е просто едно леке, нищо повече... И това ще си остане... С "голямата" цел да влезе в първите 10... Големите тенисисти са нещо повече от това!!!
От въпросната дописка разбрах единствено, че само авторът разбира от тенис, а ние всички останали сме ебати смотаните пичове. Наричаме г-н Димитров "Гришо", което си е направо кощунство, и си мислим, че за да играеш добър тенис, освен всичко друго, трябва да притежаваш и характер. Пълни лузъри. Единствено авторът е прозрял, че всичко идва от главата. За жалост, г-н Димитров няма качества за номер 1. Липсва му това, което ние, по-простите, наричаме "да си куче в спорта". Да се бориш с нокти и зъби, до последна капчица физическа сила и дух, да умреш, както се казва, на корта. Това е положението. Иначе много си го обичаме, г-на Димитров, фотогеничен е, стои добре пред камерата.
jens xp изчерпа темата за Григор Димитров...
еееех това кисело гроздеее
Mako, считай ме за академичка! Потвърждавам и за слънцето,душа! Готино е да си бъбря с ЕнтелЕгенти. Тенкю!
коментара на jens xp е преувеличен,но не е далече от истината. гришУ ще си остане вечната надежда.приликата в това отношение с божинката е фрапираща
Мако,
Mako, к'во си се превъзбудил? Че е добър спортист никой не оспорва,дарлинг. Нека си припка момчето по корта-нема лошо! Но това не го прави национален герой! "Световният" тенис с какво е по-важен за нацията и човечеството от отглеждането на марули?
в един посткомунистически свинарник като чалгария, е абсолютно странно как се е родил играч като Гришо,а най-странното е как успя да се запази от простаците в тази кочина имам съмнението,че не живее във свинарникЪт, но ако живее и иска да не го сринат окончателно гнъсните чалгарийски простаци,да се измита,където му видят очите-беше се изказал,че Австралия много му допадала-бегай,Гришо,бегаййй . само Мако е в час и вие и него сте готови да го изгризите с просташките си свински зурли.Е- затова го обесихте и Левски, и ПАК ще го обесите,ако дойде да ви спасява от яничерския комунизъм
Макооооо, стига цитати от Чичко Гугъл! Да не би да си въобразяваш, че ние не сме способни да си направим тези статистически справки сами! И да копираш, и да пействаш...истината е една Григорчо не е национален български герой и няма да бъде. Той е професионален играч за пари! На нас това не ни дава повод за гордост, мам хич! И тенисът не е само форхенд и бекхенд! А в Хасково водата има уран :-)...или сега , Мако, "ша на отвориш" за изотопите на урана? Хайде, copy-paste!
Аз пък съм доволен от Гришо, играе си стабилно човека. Държи се възпитано, не псува, не се държи сякаш света му дължи нещо на всяка цена (като един бивш футболист на Барселона, бронзов медалист от Мондиал 94). Печелил е Уимбълдън за младежи. Хората го знаят, знаят и България покрай него. Кефя се, щото е българин и печели. Не ми пълни банковата сметка, обаче и националния състезател Бербатов не ми я пълнеше. Сравненията с Божинов са неуместни по ред причини.