Някои пият от радост, други от мъка, а футболистите - постоянно.
Това е перифраза засега, но след десетина година може да си стане направо сентенция за българския демократичен футболен преход.
Не че извън България не пият, не ходят по барове и не правят деца на манекенки. Просто тук май основно с това се прочуват, а не с голове и суперизпълнения.
Кои са най-горещите арени на българските футболни герои?
"Сан Сиро" си е близо като звучене до "Син Сити", направо плашещо близо... Култовото заведение, тресящо се от звуците на т.нар. "балканска салса" (за по-неизтънчените - "чалга"), често става игрище за най-здравите дербита на седмицата. Недалеч от него бяха наръгани с ножове Иван Караджов и Иван Иванов, видни представители на футболния ни модернизъм. И реализъм.
Вътре сепаретата са били свидетели на множество горещи контакти по оста футболист-манекенка. Говори се дори, че из заведението футболистите хвърляли много повече усилия и пот, отколкото в тренировките, но едва ли е истина. Слухове разни...
И случките постепенно стават легенди, придобиват публичност. Верноста им подлежи на съмнение, но където има дим, има и огън, нали?
В "Sin City", казват, Благо Георгиев срещнал Лияна, която поразвали имиджа му на набожно и добро момче. Тук Гара Дембеле би барабаните на победата след успеха над АИК. Но може би най-силна е изявата на Илиан Стоянов-Коловати, който платил за бутилка марков алкохол хиляда лева! Толкова гласяла сметката, донесена услужливо от келнера на масата на защитника, който бил в компанията на съпругата си.
Но "Сан Сиро" да не е по-велик стадион от "Ноу Камп"? Та на наша територия се появи "Найт Флайт" - нощният БГ събрат на дома на Барса. И там - големи мачове, големи дербита!
Новият хит на нощна София си е вързан с футбола по рождение - появи се дори като реклама на екипировката на Локо (Сф). Пионерът в това отношение бе "Sin City", чието лого също грееше на фланелките, че и на задната страна на шортите на отбора!
В "Night Flight" музиката и VIP-героите са подобни. Пак са заменили изкаляните бутонки с лачени обувки. Тук често от сепарето се подава модният панталон на Иво Тонев, шеф в Локо и спортния тотализатор. Футболистите от отбора не се притесняват и често правят компания на началника. Левски и ЦСКА също влизат в близък контакт в нощния клуб.
Друга култова футболна чалготека е "Ориент 33". Славия има предимство в битката за квоти там, въпреки че на феновете би им се искало със същия хъс любимците им да атакуваха местата в евротурнирите. Новото попълнение на Арминия Галин Иванов ще липсва на постоянното присъствие край баровете в "33", но вероятно бързо ще бъде прежален. И заменен...
На 30 метра е "Плаза" или, ако искате, "Пратера", друг голям и легендарен стадион. С такъв статут сред звездите се ползва фолкарената в Студенсткия град. Там сред летящите и свободно падащи салфетки (изисква обяснение за непросветените, но е трудно да бъде дадено) често показват футболната си грациозност звездите на ЦСКА, както и отбрани левскари.
Олимпийски обект №1 е безспорно заведението със сладко име - "Шугър". Нощният клуб е забранена зона за чалгата, но тъмната музика допада на най-елитните му и усърдни гости. Баскетболното първенство се провежда почти еднакво оспорвано из залите и по дансинга на "Sugar". Легендата за бохема Прийст Лодърдейл се роди именно из сепаретата на това заведение, макар и в старото му местоположение на "Графа".
Стадионите за големите мачове обаче са десертът на една обикновена софийска вечер за спортните ни звезди. Тузарските кафета "Марая", "Саут парк" и "Парк кафе" дават отлична база на подготовка (но не кондиционна) на асовете преди гастролите из митичните арени. Лъскави са, а и на удобни места - все почти в центъра. Можеш да идеш даже между тренировките, ей така, за да запишеш "участие".
Да излизаш и да се забавляваш не е грях. Особено за млади хора, каквито са спортистите. Проблемът идва, когато купонът е без мярка, завършва с издънка, полиция, скандал или физическа негодност за тренировката на другия ден.
Но разбира се България няма да е България, ако нещата са в нормите. Малцина са големите играчи като Гара Дембеле, които са еднакво силни пред бара и пред гола. Повечето не просто пият, а и им личи...
