Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Железните изпратиха най-железния

Трифон ги обединяваше приживе, а сега ги събра отново. Нямаше боричкане на чепати характери, нямаше и вечната борба за по-по-най. Имаше единствено жив плет от помръкнали фигури на изключителни мъже и българи.
Трифон ги обединяваше приживе, а сега ги събра отново. Нямаше боричкане на чепати характери, нямаше и вечната борба за по-по-най. Имаше единствено жив плет от помръкнали фигури на изключителни мъже и българи.

Те отново бяха заедно.

Изправени един до друг, както сме ги виждали много пъти преди началото на незабравимите битки, в които се хвърляха един за всички и всички за България.

Този път не бяха в цветовете на трибагреника, а всички в черно. Бяха отбор на скръбта, който не изпращаше просто бивш съотборник, а се прощаваше с брат и боен другар.

Макар и с посребрели коси и загубили гладиаторските си фигури, четвъртите в света изглеждаха по-силни от всякога.

Трифон ги обединяваше приживе, а сега ги събра отново. Нямаше боричкане на чепати характери, нямаше и вечната борба за по-по-най. Имаше единствено жив плет от помръкнали фигури на изключителни мъже и българи.

На няколко метра един от друг стояха Боби и Ицо. Двамата големи от години не могат да се разберат кой е по-голям, но в скръбта си бяха равни. Само можем да гадаем, но почти се досещаме какво са си помислили, когато са се срещнали насълзените им очи...

В моменти като този си даваш сметка за много неща, а за съжаление тъгата е добър арбитър. Когато те налегне мъката, най-добре осъзнаваш дребнотемията и суетата.

А мъката става неудържима, когато проумееш какво си загубил. Когато осъзнаеш, че с Трифон умира и нещо от теб. Голямо и велико.

Но за добро и лошо те са орисани да бъдат заедно. Такава е съдбата им и не могат да избягат от нея.

Те никога няма да бъдат еднакви, но винаги ще ги обединява материалът, от който са направени. За зла участ железните трябваше да изпратят най-железния без време.

Но го направиха заедно и рамо до рамо - както армия се разделя с велик генерал.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените