Може би е трудно за вярване, но преди по-малко от година Ювентус за малко да направи фаталната грешка да продаде Пауло Дибала на Тотнъм.
Както стана ясно, футболистът не е успял да се договори със Спърс заради разминаване по въпроса с имиджовите му права.
Иначе сделката е била доста вероятна - Ювентус бил съгласен да продаде Дибала, Тотнъм искал да го купи, а самият играч желаел да смени отбора.
Пропадането на трансфера обаче се оказа от огромна полза на "бианконерите" и на тогавашния им нов треньор Маурицио Сари. Постепенно аржентинският нападател възстанови формата си, възвърна желанието и самочувствието си и сформира ефективно партньорство с Кристиано Роналдо.
А каквото и да е мнението ви за работата на Сари в Ювентус до момента, именно укрепването на дуото Роналдо-Дибала е едно от големите му постижения.
Откъде дойде проблемът с Пауло и как така се беше запътил към изхода?
Отдавна възприеман за свръхталант и сравняван дори със сънародника си Меси, Дибала играе в Торино от 2015 г. Но не толкова отдавна ситуацията за него в тима стана сложна и той все повече започваше да изглежда като ненужен лукс в състава.
Юве разполагаше с Роналдо, Марио Манджукич и завърналия се Гонсало Игуаин, а по крилата за титулярни места се бореха Федерико Бернардески, Дъглас Коща и Хуан Куадрадо.
После се появи и Аарън Рамзи. Дибала не беше твърд титуляр, а предвид звездния му статут, престоите на скамейката пораждаха въпроси.
Сега обаче аржентинецът е пред подписване на нов договор, който според Calciomercato ще му носи 10 млн. евро годишно без бонусите.
В момент на криза и понасяне на финансови удари от целия футболен свят, стремежът на Ювентус към постигане на договорка именно с Дибала дава ясен знак. Статутът му от миналото лято вече е променен, а "Старата госпожа" вижда бъдещето на проекта си с аржентинеца като основна част от него.
И има защо, предвид представянето му през този сезон.
В сравнение с миналата кампания, показателите му са се подобрили във всички най-значими аспекти - голове средно на мач, асистенции, осъществени пробиви, създадени положения. Дибала определено върви нагоре в индивидуалното си представяне, а това не е толкова лесно, когато трябва да споделяш светлината на прожекторите с Роналдо (питайте Карим Бензема).
Всъщност не бива да ни изненадва, че Дибала бележи по-често.
Миналата кампания той е отправял средно по 2.74 удара към вратата на 90 минути, докато сега показателят е скочил до 4.43, което го поставя на 11-о място в Серия А. Точните му удари са средно 1.53, почти двойно увеличение спрямо преди.
Причината е, че ролята му в отбора е променена и той вече има повече възможност да разгърне най-добрите си качества.
Миналият треньор Масимилиано Алегри така и не намери точното място на талантливия нападател, когато вече разполагаше и с Роналдо.
Но Маурицио Сари се справи с тази задача: Дибала е на централна позиция в атаката заедно с Роналдо в схема 4-3-1-2. За Сари отклонението от любимата му 4-3-3 беше голяма стъпка, която пожертва някои от основните му принципи, но когато целта е да дадеш поле за изява на най-добрите си футболисти, жертвата си заслужава.
По-рано този сезон Роналдо изравни рекорд с попадение в 11-и пореден двубой от калчото. Дибала пък вече подобри постижението си от целия минал сезон (10 гола) и се разписа 13 пъти във всички турнири. Едва ли ще достигне 26-те гола, които наниза през 2017/18, но несъмнено излезе от дупката, в която беше изпаднал.
"Дибала вече няколко пъти носеше капитанската лента и щом това се случи, значи в Ювентус го смятат за достоен за тази чест", смята Алесандро Дел Пиеро, легендарният нападател на тима, който носеше фланелката с номер 10 дълги години. Именно Дибала е неговият наследник с 10-и номер на гърба си.
"От това, което знам за него и представянето му на терена и извън, мисля, че Пауло е узрял през последните месеци. Най-показателно е как се справи със случилото се през лятото, реакцията му е символична за неговото израстване. Знаехме, че е работлив, но днес ми изглежда, че вече е завършен футболист".
Маурицио Сари има специални заслуги за това развитие на аржентинеца.
Преди Дибала изобщо нямаше вид да е от онзи тип футболисти, които Сари обича. Нападателят предпочита да е непредвидим, да се доверява на инстинктите си, което не кореспондира със строгите тактически идеи на наставника. Но този сезон прави впечатление колко много се раздава Пауло в защита и с каква готовност пресира от предни позиции.
Той влиза в повече единоборства, отнема повече пъти топката, пресича повече подавания, по-често печели топката в последната третина от игрището - цифрите неизменно говорят за подобрението му в дефанзивен план.
Ролята му в изграждането на атаките също се е увеличила и Дибала е доста по-активен и по-успешен в подаванията. Всъщност само Луис Алберто от Лацио осъществява повече точни пасове във финалната третина от 26-годишния Дибала.
Затова желанието на Ювентус да преподпише с аржентинеца е съвсем разбираемо, по-скоро е учудваща готовността на клуба да се лиши от него преди броени месеци.
Днес Дибала представлява не само настоящето, но и бъдещето на Юве в атакуващ план и със сигурност е един от футболистите, които нямат търпение сезон 2019/20 да бъде подновен.
