Катастрофата е налице: 1:4 на собствен терен от големия конкурент, задълбочаване на кризата и край на всякакви надежди за защита на шампионската титла.
Сезонът на Ливърпул се разпада по доста брутален начин, макар че в началото обещаваше нови велики моменти за този несъмнено впечатляващ състав в червени екипи.
Въпросът е какво да се прави оттук нататък. Какво въобще могат да променят Юрген Клоп и футболистите му, за да спрат пропадането и да спасят сезона?
На Острова медии и експерти побързаха да се нахвърлят върху отбора и след последните резултати това е неизбежно.
След 23 кръга Ливърпул има 27 т. по-малко, отколкото през миналия сезон. Изоставането с 10 т. от Манчестър Сити превръща борбата за първото място в мираж. А трите поредни загуби на "Анфийлд" разрушават съградената с много труд аура на неуязвим домакин.
Такава черна серия на Ливърпул у дома не се е случвала от 1963 г. - когато шампион става Евертън, а Сити още е във втора дивизия.
Някъде до Коледа тимът на Клоп успяваше да закрепи статута си, въпреки натрупалите се през сезона усложнения, и да удържи първото място, но в последните 9 кръга бяха изпуснати 18 точки и всичко се срина. В същия период дойде и отпадането от ФА Къп след загубата от Манчестър Юнайтед.
Оттук нататък приоритет в първенството е да се устиска мястото в топ 4, защото конкурентите настъпват и изпадането от зона "Шампионска лига" вече е съвсем реална възможност.
Манчестър Юнайтед се изкачи до втората позиция след прекрасна серия, Лестър запази стабилността си и дочака завръщането на Джейми Варди, докато Челси започва да отключва потенциала си при Томас Тухел.
Тотнъм и Евертън също ще запазят до последно своите амбиции за челната четворка.
Всички тези отбори преминават през своите върхове и спадове, но никой не е понесъл толкова жестоки удари, колкото Ливърпул напоследък.
Причините да се стигне дотук са непрестанно обсъждани в последните дни и седмици: индивидуалните грешки, контузиите, умората и претовареният календар, липсата на фенове на "Анфийлд" и т.н.
Обстоятелствата обаче няма да станат по-малко сложни в близко бъдеще, а следващите две седмици ще бъдат драматично важни за Ливърпул.
"Червените" най-сетне получават няколко дни почивка, но в събота гостуват на третия Лестър, който е с 3 т. пред тях в класирането. През следващия уикенд е домакинството на градския съперник Евертън, който продължава да се движи добре в таблицата и ако спечели отложените си мачове, също ще задмине Ливърпул.
Между тези два двубоя е първият мач от осминафиналите в Шампионската лига срещу РБ Лайпциг, който в крайна сметка ще се играе в Будапеща заради рестрикциите в Германия покрай COVID-19.
Ливърпул отчаяно се нуждае от импулс, от позитивна реакция, преоткриване на формата и няколко обнадеждаващи резултата, които да променят настроението около клуба.
Затова идните мачове са голяма възможност, и то възможност, от която съставът е напълно способен да се възползва. Защото слабата форма и пониженото самочувствие не означават слаби играчи или некомпетентен треньор.
Талантът в тази съблекалня е в изобилие, силният дух също - каквото и да твърдят Рой Кийн и други "говорещи глави", анализиращи представянето на Ливърпул.
Клоп беше прав да потърси позитивите в представянето срещу Манчестър Сити, въпреки че двубоят се превърна в кошмар с ужасяващ за шампионите развой.
Германецът предпочете да похвали играчите, вместо да се концентрира например върху грешките на Алисон - тъй като преди тях резултатът беше равен и крайният резултат беше доста непредвидим.
Най-добрата първа стъпка сега би била преоткриване на радостта от футбола, тъй като и Клоп, и играчите му изглеждат като хора, които са забравили как да се наслаждават на своя стил на игра.
Загубата на настроение е разбираемият резултат от натрупалите се проблеми, от напрежението, от невъзможността да се отпразнува чаканата 30 години титла заедно с феновете. Разбира се, и самият Клоп не е без вина и допусна някои грешки, но сега задачата му е да намери отговори на ребусите, пред които е изправен.
Основните централни защитници няма скоро да се възстановят от травмите си, затова максимално бързо трябва да бъдат интегрирани двете нови попълнения, а Фабиньо и Джордан Хендерсън трябва да се завърнат в халфовата линия, където липсата им се отразява пагубно.
Триото в атака трябва някак да преоткрие лекотата в комбинациите си, да прецизира последния пас и да се остави на изградените вече инстинкти за завършване на атаките, за се завърнат головите шоута.
Ливърпул има още много за какво да играе през този сезон и от мениджъра се очаква да вдигне футболистите за предстоящите 15 шампионатни мача, както и за поход в Шампионската лига - турнир, в който "мърсисайдци" все още могат да стигнат далеч.
Именно Шампионската лига е шансът една нещастна кампания внезапно да се превърне в щастлива, но как да бъде осъществен пробив при толкова нестабилна ситуация в отбора?
В това се крие голямото предизвикателство пред Клоп, може би най-голямото, откакто е на "Анфийлд", пък и в цялата му треньорска кариера до момента.
Както отбеляза легендата на клуба Джейми Карагър, това е първи случай под ръководството на Юрген Клоп, когато започват да се задават наистина сериозни въпроси за посоката на развитие. "За пръв път от пет години и половина нещата не вървят по план", коментира бившият бранител.
Разбира се, ако някой е способен да намери изход, това е именно Клоп. Той превърна феновете от съмняващи се в дълбоко вярващи в неговата философия, а качествата му на мотиватор не подлежат на съмнение.
Сега от него се очаква първо да възвърне своята собствена усмивка и после да убеди футболистите, че дори борбата за титлата да е приключила, сезонът не е.
Ако Ливърпул отново започне да играе с предишното настроение, ще знаем, че Клоп се е справил. И че златните времена за този състав далеч не са приключили.
