ЦСКА никога не е бил по-близо от детронирането на Лудогорец както през изминалия сезон. Това е абсолютен факт, привеждането на доказателства е ненужно.
"Червените" бяха на дузпа разстояние от титлата и тънката разлика на финала вероятно е вкарало в погрешни мисли голяма част от червената общественост, а може би и ръководството. И основната заблуда е свързана с това колко равностоен е бил отборът и колко малко е било нужно за катурването на разградчани от трона.
Близката разлика и дългото време на водачество за "армейците" беше по-скоро показател за сваленото ниво на шампионите отколкото на вдигнато от страна на столичани. Просто през този сезон Лудогорец бе по-уязвим от всякога. И ЦСКА не успя да се възползва от открилите се шансове.
На "Армията" не бива да си правят илюзии - тимът има нужда от съществено вдигане на нивото, за да спре хегемонията. И това може да се случи с тотално различна селекция от идващото в Борисовата градина през последните години.
Почти шестте години на Жеферсон в състава, основната роля на Вион, липсата на изявен плеймейкър след раздялата с Тиаго Родригес са само част от доказателствата за това, че досегашният модел на работа при "червените" не работи. Или поне не работи, за да доведе до постигането на Цел номер 1.
През последните години ЦСКА уцелваше често с централния нападател, но на другите позиции много често новодошлите бяха абсолютно разочарование. Водещата роля на Амос Юга в ариергарда също предизвиква само въпросително повдигане на вежди. Вкарването му в отбрана бе направено на пух и прах от Кирил Десподов в мача, който можеше да направи "армейците" шампиони в Разград.
Точно в тънките моменти тимът на Саша Илич, при това водещите играчи в състава, се пропукваха, което ясно показва само едно - в клуба трябва да бъдат привлечени далеч по-класни нови попълнения.
Тобиас Хайнц е някаква светлина в тунела, но и неговото идване потвърждава - за качеството обикновено трябва да се плаща или просто селекционният процес трябва да претърпи кардинална промяна.
До момента индикациите са противоречиви. Официално ангажиран е младежкият национал на Гамбия Сейни Санянг, както и основният реализатор на Гренобъл Матиас Фаетон. Пръв подписа вратарят Малин Орлинов. Все по-усилено вървят слухове за връщането у нас на колумбиеца Данило Асприля.
Според неофициална информация националът на Гваделупа Фаетон е с цена от 2 млн. евро. Не би било твърде смело да се твърди, че посочената сума, както и тръбенето за интерес от страна на Сент Етиен и Йънг Бойс са силно преувеличени. Ако второто беше вярно, нека няма заблудени - не съществува футболист, който да избере ЦСКА пред шанса да играе в Шампионската лига или срещу Мбапе в Лига 1.
Това просто бяха мениджърски игри за вдигане на интереса. Другият важен довод е, че едва ли ЦСКА ще извади подобна сума пари за човек Лига 2. Истината е, че България става все по-непривлекателна дестинация за чужденците. Подчертавам - за качествените такива. И за да кажат "Да", те са изчерпали по-читавите си възможности.
Няма вселена, в която футболист избира да играе на олющените български стадиони, пред това да мери сили на "Велодром" или "Парк де Пренс".
По-вероятно е на "Армията" да пристигат и такива като Асприля, вече минали и оставили добри впечатления в България, но в края на пътя си. На 26 колумбиецът беше явление в родния шампионат, но на 34 вариантът да е по-качествен от младата си версия граничи с невъзможното.
И отново стигаме до основното - на ЦСКА са нужни основополагащи футболисти. Такива, които да вдигнат осезаемо нивото. Такива, които да оставят диря на "Армията". Но такива, които клубът да може да си позволи. Остава по-трудното. Някой да ги намери.
