Може би невиждано досега, след края на Вечното дерби феновете на победителя да си тръгват от стадион "Васил Левски" недоволни, а тези на загубилия да празнуват.
ЦСКА се надяваше на издънка на Лудогорец във Варна и трябваше да победи Левски, за да направи нов обрат в последния кръг и да стигне до първата си титла от 15 години насам. "Червените" свършиха работата си срещу вечния враг, но Лудогорец приключи с подаръците и спечели 12-ата.
Разбира се, по български, след края на първенството заваляха обиди, квалификации и взаимни обвинения. Кой играл феърплей, кой на кого помагал; пак съдиите им виновни.
Нито един не излезе и да поеме отговорността, да каже: "Аз сбърках./Ние сбъркахме." За какъв феърплей може да става въпрос, когато само преди четири години босовете на топ отборите трябваше да се съберат на среща при тогавашния министър-председател Бойко Борисов, за да обещаят, че (повече) няма да купуват мачове?!
А и Левски показа, че толкова си може. Дали с титуляри, дали с резерви, дали с младежи, "сините" не успяха да победят нито един отбор над себе си в класирането във финалната фаза на сезона - загубиха от първите два, а с третия - ЦСКА 1948, направиха хикс.
Затова и ще трябва да минат през бараж, за да си осигурят участие в евротурнирите.
Вместо да реват срещу "сини", "зелени", съдиите и БФС, от ЦСКА можеха да работят по-усилено за промяна на формата на първенството. С две завъртания в първата 6-ца имаше по-голям шанс Лудогорец да сбърка поне още веднъж.
Но и "армейците" толкова си могат. Държаха съдбата в собствените си ръце. Две победи в последните два кръга и ставаха шампиони. Препънаха се обаче в "колегите" от 48-ците. Изгубиха титлата по арсеналски, по дортмундски.
И после пак някой друг им виновен. "Сами срещу всички", не се сдържа да се оплаче Саша Илич.
Сами срещу всички, но на два мача от титлата. Сами срещу всички, а чакат на другите да им свършат работата.
Не могат да бият третия, чакат на четвъртия да бие шампиона. Самите те не са били Лудогорец от две години и половина, но отново търсят проблема някъде другаде.
А най-лошото за "червените" е, че трудно можеха да си пожелаят по-слаб Лудогорец. "Зелените" се клатушкаха цял сезон. Принудиха се на треньорска смяна по средата на сезона и върнаха Ивайло Петев.
Спънаха се къде ли не - падаха от Пирин и Локо София, направиха два последователни хикса срещу двете ЦСКА-та. Но накрая се оказа, че "зелените" отново могат малко повече от останалите.
За съдиите и БФС по-добре да не отваряме дума. Там циркът не е толкова от неможене, а от нежелание, и докато клубовете сами не покажат, че искат и работят за промяна заедно, ще продължим да гледаме повече от същото.
Преди време Мъри искаше клубовете да се отделят наистина във Футболната лига и те да си определят правилата. Глас в пустиня. Междувременно ЦСКА вижда промяната в кандидатурата на Димитър Бербатов. Всеки тегли към себе си.
Излиза, че БФС и съдиите определя кой ще е шампион. Ако наистина всички клубове са недоволни, да се отцепят, създават си алтернативна лига, викат съдии от чужбина, а Лудогорец ще остане да си играе сам. Но дали наистина е така?
Разбира се, че не. Няма отбор, който да не е затънал в схеми - дали със съдии, дали с вземане на лиценз, дали с удобен формат на първенството, който накрая създава предпоставка за различни уговорки.
И тъй като всеки облажва от тези схеми, няма как да има обединен фронт срещу схемосъздателите.
Докато всички се плюеха по парламентарно, междувременно един-единствен човек чух да поздравява свой противник. Единствено Кирил Десподов каза "браво" на ЦСКА и оцени по достойнство борбата за титлата до последния кръг.
Когато говорим за феърплей, беше добре просто да го споменем.
На всички останалите участници - повече успех в следващия тираж догодина.
