В момента, в който екипът на Shell се съгласи да направим съвместната рубриката "Бензин в кръвта", името на Панайот изникна първо в главата ми. Той е перфектната комбинация от висок адреналин, борбеност, непрестанно желание за развитие, отдаденост на спорта, фотографията, новите технологии - човек с разностранни интереси, търсещ и постоянно пътуващ, сякаш инжектиран с гориво.
По визитка Панайот Стоянов е уеб специалист, който за пет години измина дългия път от дизайнер в малка българска фирма до офиса на Paypal в Швеция. Наскоро Панайот публикува и собствена игра за смартфон, наречена Calmy Plane - може да я изтеглите от Google Play - гарантирам, че ще се зарибите още в първите пет минути.
Всеки месец Пако пътува между София и Стокхолм.
Когато е в България, винаги се отбива и до родното си Велико Търново. Поне вече не го прави с мотора си, удовлетворявайки поне привидно молбите ни да го дава по-спокойно.
Когато пътува, Пако никога не забравя да носи фотоапарат и да снима. Във водещите имидж банки ще откриете доста негови фотографии - от пейзажи, през продуктови снимки, до такива на редки за България птици.
Освен с фотография, доскоро Панайот се занимаваше активно и с Таекуон-До и Кикбокс в клуб ABC Fight - дори участваше в републикански първенства.
Самата аз не съм фен на активното спортуване с всички минуси, които ми носи това, затова и винаги съм му се възхищавала за ината и упорството, с които се отдава на всичко. Представяте ли си да работите 9 часа в офиса и после да отидете на 2-часова тренировка? А преди състезание да ядете колкото 2-годишно дете, за да успеете да си влезете категорията? А накрая да се изправите срещу играчи, станали световни шампиони - и въпреки това да успеете да нанесете удари.
С Панайот се срещаме по Skype, защото пак е на около 2800 км разстояние.
Как си? Кога се върна пак в Стокхолм?
Чудно! Преди около седмица. Преди това прекарах близо месец в България и работех оттам. Скоро отново се връщам за няколко седмици и така.
Какви са ти впечатленията за шведите? Какво от тяхната култура би заимствал и какво би пренесъл при тях?
До момента не мога да се оплача. За съжаление, българите не сме известни с хубаво тук. Има доста престъпници, измамници и просяци, не е добра славата ни. С мен обаче колегите се държат добре, винаги ми съдействат и помагат. Това, което ме впечатли е, че възприемат и допускането на грешки като част от работния процес. Никой не повишава тон, всички сядат на масата, обсъждат ситуацията и търсят решение като екип. Няма излишни драми.
Друго интересно - шведите имат голям усет към детайлите и всяко малко нещо, което не е нужно, се отстранява. От друга страна - всеки един елемент, който носи полза или просто улеснява живота бива изследван и доразвит на максимум. Това важи както за уеб пространството, така и за заобикалящата ги среда.
Например, в кооперацията, в която живеех, имаше общо помещение за пране. В цялата стая, всички контакти са нормални, с изключение на този който е близо до дъската за гладене. Само на него хората предвидливо са добавили таймер, който автоматично изключва захранването към въпросния контакт след няколко минути. Този малък детайл например, може да спаси цялата сграда от пожар.
С какво точно се занимаваш в момента? Обясни ми като на лаик.
Притчата за слепците и слона най-добре би го обяснила. Четирима слепци поискали да разберат какво е слон. Спрели един и започнали да го опипват. Единият опипал хобота, втория - крака, третия - корема, а четвъртия - опашката. Така всеки възприел слона по различен начин - за единия той приличал на дебела змия, за другия приличал на стълб, за третия бил грамадна бъчва а за четвъртия - корабно въже. Моята задача е да виждам и създавам цялостната картина. Аз създавам дизайна на целия слон. UX (user experience) е абстрактно понятие, което също както различните части на слона, включва в себе си много компоненти - информационна архитектура, последователност на екраните (flow), копирайтинг, визуална част и т.н.
Тези компоненти варират в зависимост от продукта. Така например ,ако създаваш потребителско преживяване за офлайн бизнес, те ще са много по-различни от насочените към онлайн бизнеса. Но какъвто и да е продуктът, в центъра винаги е поставен потребителят. Голяма част от работата ми като UX дизайнер заема именно извличането на знания за потребителите и техните нужди.
В моя случай става дума за дизайн на онлайн платформа.
Трябва да съм сигурен, че всеки компонент работи добре и е в синхрон с останалите. Крайната цел е потребителят да изпитва удоволствие от ползването на продукта, доставяйки му необходимия брой функционалности, представени в удобна за ползване опаковка.
Наскоро създаде и собствена игра за смартфони. Разкажи ни за нея?
Да, Calmy Plane се нарича. Много е яка. Приятелката ми ме заряза заради нея (смее се). Ти си малко невинно самолетче, което се опитва да се прибере у дома, но небето крие множество опасности. Терористи, диктатори и облаци ще направят живота ти труден.
Какво е усещането да създадеш нещо само твое, в което си вложил толкова емоция?
Смесени са чувствата- от една страна съм щастлив, но от друга се чувствам неудовлетворен, защото времето, което инвестирах в играта, можеше да прекарам с близки и приятели. Вложих много свободно време и се получи приличен продукт. Направих много грешки и научих много нови неща.
Успя ли да попътуваш из Швеция ?
Отначало нямах много свободно време и приятели, с които да ходим на по-далечни дестинации. С част от колегите направихме няколко дребни кръгчета. Разгледах Упсала - един от студентските им градове. Единственото общо между техния Студентски град и нашия е това, че и на двете места хората са млади. Не намирам други допирни точки.
Обичат ли шведите да пътешестват?
Определено. Много от хората си вземат дълга отпуска през зимния период и през лятото. Някой от предпочитаните дестинации, особено през зимата, са Тайланд и Бразилия, както и Щатите.
Как се придвижвате ти и твоите колеги до офиса?
Най-често с велосипеди. Най-малък е делът на автомобилите. Има и скутери, но те са относително малък процент. По-голяма част от колегите идват пеша, с колела, карайки ролери или с градски транспорт. Нацията им се старае да живее здравословно. Хората много спортуват и се грижат за себе си. В обедните почивки имаме тренировки и почти всеки от екипа идва да тренира във фитнеса или бяга навън.
Очаквах, че ще се движиш с мотор из Стокхолм... Доскоро караше мотор, въпреки рисковете, не те ли беше страх?
Доставяше ми чувство за свобода. Честно казано, не съм си давал сметка за опасностите, но ми се насъбраха няколко неприятни инцидента с мотора и реших да си дам почивка. Адреналинът може да те подхлъзне. Без да искаш, започваш да поемаш повече и повече рискове - и в даден момент това може да доведе до авария.
Кои са твоите любими дестинации в България и защо?
Синеморец, защото е спокойно, особено в края на сезона. Всеки, който е ходил, знае, че там има и един страхотен "Кораб", който става за лек нощен живот...
Има няколко добри плажа като Силистар, Липите и околните. В Крапец, подобно на Синеморец, е доста по-спокойно. Чудно е - само море и природа.
Пампорово - заради ските. Имам много приятели от Смолян и така съчетавам едното с другото.
Ако имаше една свободна седмица и пълен резервоар- какъв маршрут в страната би пропътувал и защо?
Провадия - заради византийската крепост, която все още не съм виждал. След това Силистра и Дуранкулак, заради птиците. Там има стотици видове птици. Част от тях са застрашени.
По едно време бях голям фен на птиците и се учех да ги различавам. Обожавам да ходя там и да ги снимам. Това наподобява на лов, но без да убиваш животните.
Стоиш в една палатка или укритие и чакаш да ти влезне в мерника, визирам обектива. Може да стоиш цял ден и да нямаш кадър, а може и два часа, за да успееш да уловиш редица интересни моменти. Снимането на птици изисква много търпение. Те са крехки създания, така че заснемането им никога не трябва да бъде на всяка цена.
А сега накъде? Какви са следващите ти пътувания в календара?
Скоро пътувам обратно към София. Обмислям и пътуване до Сингапур.
