Какви са плановете ти за 1-ви юли?
Войчех Шчесни: Да пия шампанско в Киев, много ясно! (смее се) Мечтата ми е да спечеля Европейското първенство.
За последните шест състезания, в които Полша участваше, не успяхме да спечелим първия мач. Каква е разликата срещу Гърция сега?
В.Ш.: Ще го кажа обективно, като футболен фен. На последните големи състезания през ХХ век нямахме играчи, които да играят на най-високо ниво в европейските клубове. Днес никой не може да твърди такова нещо. В Борусия (Дортмунд) например полското трио играе много важна роля. С такива играчи в отбора имаме шанс да стигнем по-далеч от предците ни. И не говоря само за тях. Не гледам много често полското първенство и затова не знаех, че Рафал Волски е толкова добър.
Как се концентрираш преди важни мачове? Тони Шумахер казва, че е сядал в центъра на терена и е започвал да си повтаря, че е най-добрият играч във Вселената, че е пума, чиято плячка е топката.
В.Ш.: Аз не съм котка и не смесвам работата си с която и да е философия. Просто трябва да хвана всяка топка, която лети към мен. И се концентрирам само върху това. Като се замисля, работата ми хич не е сложна - само трябва да се хвърлям в краката на хората и да хващам топката.
Радваш ли се да си център на внимание?
В.Ш.: От време на време. Разбира се, че не искам да се появявам в таблоидите. А ако трябва, тогава ще се радвам да е на последната страница, в спортната секция. Не искам да съм известен поради никаква друга причина, различна от футбола. Нямам намерение да ставам знаменитост. Когато говорим за лоша репутация, е много просто - ако не си търсиш белята, не я намираш. Ходя по дискотеки, само когато ни е позволено и имаме няколко почивни дни. Не съм имал проблеми с папараците и мисля да нямам и занапред. Обикновено винаги се съгласявам да правя фотосесии - всъщност ги правя повече за себе си, отколкото за списанията, защото ще ми е готино да ги разглеждам след 20-тина години.
Репортер от "The Sun" разказва, че когато е изнасял лекция на младежите на Арсенал преди няколко години за това как да се държат с медиите, „повечето играчи бяха отегчени до смърт и само зяпаха през прозореца. След урока попитах кое е това хлапе и ми казаха, че това е един много талантлив полски вратар". Явно е говорел за теб.
В.Ш.: Винаги съм бил любопитен към заобикалящия ме свят. Никога не съм се притеснявал да задавам въпроси и все още е така, не го считам за недостатък. По принцип не съм фен на баналностите и клишетата и не бих се изразявал по този начин. Но съм и наясно как биха ме възприели другите, затова трябва да внимавам. Признавам, че понякога обаче мога да направя или да кажа нещо невъобразимо и безразсъдно.
Какво имаш предвид? Че след мач със сигурност знаеш, че трябва да кажеш на пресата нещо противоречиво? Или имаш предвид как отпразнува гола на Блашчиковски срещу Германия миналата година, когато изтича зад вратата, взе един фотоапарат и започна сам да се снимаш? Планираш ли ги тези неща?
В.Ш.: Абсолютно не! Всичко в Гданск стана спонтанно. Докато се радвах на гола, видях фотоапарата и се втурнах да се самозапечатам в този момент. Сега се сещам, че никога не съм виждал тези снимки. Дано фотографът ми се обади, след като прочете това интервю. Освен ако не е немец...
Щом си толкова любопитен, би ли станал журналист някой ден?
В.Ш.: О, не! С цялото ми уважение - по-добре да стана поп.
Защо често те смятат за арогантен?
В.Ш.: Защото стига да се напише само един малко по-егоцентричен цитат и веднага ти лепват етикета „арогантен". Когато бях трети вратар в Арсенал, казах, че заслужавам шанс за изява. Тогава всички дори не обърнаха внимание на някакъв 19-годишен хлапак. И после какво стана? Получих шанс и никога не го изпуснах! За мен това е вяра в собствените сили, а не арогантност.
Но защо?
В.Ш.: Защото някой ме заклейми като разглезено копеле, което си мисли, че е най-добрият вратар в света. Но няма да преувелича, ако кажа, че доказах, че мога да пазя и живея доста по-добър живот от хората, които наговориха тези неща. Типично по нашенски (Бел. ред.: полски) е да завиждаме и аз не мога да го променя. Съотборникът ми Еманюел Фримпонг туитна веднъж нещо много вярно: „Хейтърите не те мразят. Те мразят факта, че ти си такъв, какъвто те искат да бъдат". Хората завиждат, не мразят.
Любовта ти към Лондон до живот ли е?
В.Ш.: Няма по-добро място за живот от Лондон. Попаднах в град, където животът е прекрасен. Аз съм на 22, виждал съм много интересни места, но нищо не може да се сравни с Лондон. Можеш да отидеш някъде на ваканция и да се забавляваш за седмица-две, но после ти писва. В Лас Вегас например - всъщност никога не съм бил там, но го планирам за догодина. Това обаче не е място за живеене. В Лондон е различно - има по нещо за всички - и за по-тихите и за по-дивите. Не мога да си представя да живея другаде.
Нека погледнем назад към юни 2010, когато се върна в Арсенал от наема в Брентфорд. Тогава беше считан за трети вратар. Едва ли си си мислел, че две години по-късно вратарският пост в националния отбор ще бъде безкомпромисно твой?
В.Ш.: Много неща се промениха в живота ми за много кратко време. Дълбоко съм задължен на Арсенал, че ми дадоха възможността да направя кариера. Не мога да си представя да играя за друг клуб. Арсенал и особено треньорът на вратарите Тони Робертс ме оформиха като играч. Когато някой ден окача ръкавиците, Тони ще е един от хората, на които ще съм най-благодарен.
Превод: Константин Петров през ArseBlog.com
