Такъв спортен уикенд може да те пресити от мачове, триумфи и емоции. Велики финали в двата най-важни спорта след футбола, уникални мачове, голове, пропуски и драма по терените с най-прекрасната игра. Ако не си дадеш почивка, можеш да изкараш 48 часа пред телевизора.
Чакайте малко. А къде беше България?
На европейското по баскетбол отпаднахме в първата седмица. В неделя Испания удари Франция във велик финал. Далеч сме от великите сили, естествено, но за сравнение Македония стигна до битка за медалите и място на олимпиадата. Сърбия отпадна на четвъртфинал, докъдето стигна и Гърция. Традиционни сили са, нали? Югославска школа и т.н.
Във волейбола живеем с мисълта, че ние сме традиционна сила. Е, да, ама шампион на Европа е Сърбия. Българите отпаднаха още преди четири дни и останаха шести.
В последните 15 години сърбите са спечелили 2 европейски първенства и една олимпиада. Имат 19 медала от шампионати на планетата, континента и олимпийски игри. 19!. Ние имаме 3. Значи и тук далеч не сме първа сила на Балканите.
Нещо повече - ние сме спортна черна дупка дори в нашия си регион. Няма ни на картата. Печелим на борба, за съжаление от години и с натурализирани здравеняци, които почти не говорят езика ни. Борбата определено не е нито баскетбол, нито волейбол откъм световно внимание. В леката атлетика се появяваме веднъж на три-четири години, очаквайки с трепет някой медал. И ако го постигнем, сърцата са свити до обявяването на резултатите от допинг-пробите. Във важните спортове нас ни няма.
За да стигнем до футбола. Седмицата бе поучителна за най-популярната игра в България.
В сряда и четвъртък гледахме мачове като Виктория (Пилзен) - БАТЕ в Шампионската лига, гръцки и румънски отбори спираха Тотнъм и Лацио... Българската следа бяха няколко минутки тичане по терена на едно-две момчета от сговорната дружина неудачници, наречена национален отбор. Но за Васлуй, Стяуа или ПСВ. Не за български тим.
Горе-долу по това време на конференция в Хага хората от профсъюза на футболистите ни казаха в прав текст, че тук има плащания под масата, нередовни контракти и черно тото. Говореха за целия източноевропейски футбол, но споменаха изрично и България. В Гърция, Турция, Румъния и Сърбия битката с тези пороци на футбола има ефект. Гърмят скандали с извадени за корупция отбори, президенти на клубове готвят топли зимни дрехи за затвора и федерациите сами вадят шампионите си от евротурнирите за купени мачове.
Тук цари чувството за безнаказаност и нежелание за какъвто и да е прогрес. Уредени мачове по схемата „имаш да връщаш, че те вкарах в турнирите" се набиват в очи, този уикенд пак имаше едно такова представление пред очите на цяла България. Другата седмица ще има някое друго шоу, след това пак и пак...
Ние сме си в нашенското си първенство, в което за 20 години нищо не се е променило. То може би и затова при нас скандали с корупция няма - Европа не се занимава, защото ние не сме някакъв фактор на картата. За какво да изхвърлят български отбори от турнирите, като те сами си отпадат, още преди да е теглен жребият в Монако и да се изиграе мача за Суперкупата.
Затова по улиците се разхождат дечица с екипчета на Меси и Рууни. Затова малцината фенове по трибуните у нас седят с гръб или си тръгват малко след началото в протести. И пак затова никоя телевизия не иска да предава този футбол, ако не я бутнат с държавен декрет в този буламач. Клубовете се чудят защо никой не иска да плаща за продукта ли? При най-евтиния телевизионен футбол от цяла Европа (срещу двайсетина лева гледаме всичко), никой няма намерение да си губи времето с дербитата от Долно Уйно. С малки изключения (като Левски - Литекс в събота), те обиждат футбола. Защо да си причиняваме това?
