Тази вечер от 21:45 се задава мач с най-ужасния съперник на българския национален тим. Ако не сте чували, това е футболният отбор на Швеция.
„Швеците", както ги наричаше Димитър Пенев, където ни пипнат, там ни бият.
Не сме побеждавали този проклет отбор точно от 50 години.
За това време сме надигравали на футбол велики сили, световни и европейски шампиони: Аржентина, Германия, Франция, Италия, Холандия, Португалия. А даже и другият ни ужасен противник Испания, макар и в олимпийска квалификация. Белгийците, ирландците, северноирландците с Джордж Бест и Уелс с Райън Гигс дори не ги броим.
И срещу „големия брат" от СССР имаме победи по соца, нищо че са в приятелски мачове. Разправяли сме се успешно и с други представители на източния лагер като Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Да не говорим за сърби, хървати, румънци, гърци и всякакви балкански комшии. Имаме две равенства срещу родината на футбола Англия, при това едното на „Уембли", и още едно в София. И 0:0 с Бразилия в Сао Пауло срещу великите Пеле, Тостао, Жерсон и Ривелиньо.
Но пази Боже да играем срещу Швеция. Отнасяме плувката, че и гол не можем да вкараме.
18 пъти сме ритали с тях, имаме две победи и две равенства. Другото са само загуби.
Последният български стратег, измъквал една точка от Швеция (за повече вече не смеем и да мечтаем!), е не кой да е, а лично мировянският футболен чудотворец Димитър Пенев. Но това беше преди почти четвърт век, когато в България още нямаше интернет и мобилни телефони. Чалгата тъкмо прохождаше с хитове като „Радка Пиратка" и „Пирамиди, фараони", а телевизията беше само държавната БНТ.
Звучи все едно е било в някой друг живот. Едва ли помните, че тогава заради контузии и наказания липсваха вратарят Борислав Михайлов, Наско Сираков, Любо Пенев, Божидар Искренов - Гибона и Илиан Илиев. А сегашният ни национален селекционер Петър Хубчев се беше нацупил, че може и да не бъде титуляр и просто бойкотира мача.
Тогава Пената правилно отбеляза, че „на швеците са им много силни средните хора и тези от напред...", демек от нападението. Но изтръгнахме равен 1:1 в София, а след това се класирахме за световното в САЩ. Това беше. Оттогава насам ядем пердах от скандинавските ни призраци.
Проблемът е, че в световната квалификация днес трябва да направим нещо повече, за да запазим каквито и да е шансове в нашата група „А".
В класирането сме на четвърто място и имаме 9 т., с 4 по-малко от лидерите Швеция и Франция и с една по-малко от холандците. В тази група никога не сме имали особени надежди дори за бараж, но загуба тази вечер окончателно ще ни остави извън всякакви сметки за първите две места.
Едва ли много хора вярват, че е възможно точно сега да ударим Швеция, отнесла ни с небрежно 3:0 в Стокхолм през октомври. Но именно затова избраниците на Петър Хубчев няма да са под тежестта на някакви нереалистични очаквания и могат най-малкото да покажат каквото селекционерът иска от тях: агресия, тактическа дисциплина, пълно раздаване и концентрация до края.
Именно така шокирахме Холандия на "Васил Левски" с двата гола на Спас Делев (за съжаление той сега е контузен) и ако мачът отново протече щастливо за нас, можем да вземем и нещо от този отбор на Швеция, който далеч не е най-силният в историята.
В галерията си припомняме големите футболни битки между България и Швеция през годините, за да видим как скандинавците се превърнаха в толкова кошмарен съперник за нас.
