Иниеста: Горд съм, че станах част от историята

Точно преди една година свързахте името си завинаги с историята...

-Такава е реалността. Горд съм, че станах част от историята, че успях да се насладя на този исторически момент.

Какво се промени за това време?

-Промените са само външни. Иначе аз съм си същият.

Какво си спомняте от 11 юли 2010 г.?

-Помня, че всичко беше много нормално, като всеки друг мач. Сякаш беше просто един от многото мачове. Спомням си спокойствието, което всички имахме. Не мога да си обясня защо бяхме толкова спокойни, при условие, че това бе първият ни финал на световно първенство.

Представял ли сте си някога, че в даден момент от живота си ще бъдете героят на Испания?

-Не. След дебюта ми за националния отбор в Албасете през 2006 г., което бе едно от най-важните събития в живота ми, дори не съм си и помислял, че само две години по-късно ще бъда европейски шампион, а след това и световен.

Кажете какво си мислехте докато усещахте тишината, точно преди да отбележите гола?

-Беше невероятен момент. Видях, че всички са станали, но все едно бяха замръзнали на местата си. В онзи момент знаех, че топката ще влезе във вратата. Не мога да обясня защо, но бях убеден, че ще отбележа. Това трябваше да бъде гол, да бъде моментът на Испания. След това си спомням, че изтичах към корнера, за да го отпразнувам. А после и когато Икер вдигна купата...Имаше много специални моменти, които всеки от нас ще помни.

Представяте ли си често онзи момент, в който получихте топката?

-Разбира се. Знаех, че съм съвсем сам. Тичах към наказателното поле, но не знам какво съм си мислел. Тази 116-та минута е един от най-специалните моменти в живота ми.

Имате ли ясен спомен какво стана при флагчето за изпълнение на корнер?

-Повече от снимки. Свлякох се на терена. Виктор Валдес изтича към мен, но нямаше думи, само плачеше и плачеше.

След това уважихте и паметта на Дани Харке...

Още в деня преди финала си мислех за него и търсех начин как да покажа, че не е забравен. След това в съблекалнята видях Серхио Рамос и Хесус Навас, които облякоха фланелки със снимки на Антонио Пуерта. В този момент реших. Торес, който бе заедно с мен и Дани в младежкия отбор до 19 години, се приближи до мен и ми каза: "Направи каквото мислиш за Дани".

И всичко това непосредствено преди финала?

-Да. Тогава се приближих до един от физиотерапевтите ни и го помолих да изпише онзи надпис на фланелката. Докато го правеше ние отидохме да загряваме. Когато се върнах в съблекалнята фланелката беше готова. Но бях убеден, че трябва да я покажа само ако победим.

Какви бяха взаимоотношенията ви с Харке?

-Той бе мой голям приятел и винаги ще си спомням за него.

Какво си представяте когато чуете за "Сокър Сити"?

-Стадионът, на който станахме шампиони. Място, което винаги ще остане в мислите ни.

Това ли ще е стилът на Испания през ХХІ век?

-Ние отдавна играем по този начин в националния отбор. Чувстваме се добре, а Луис Арагонес и Висенте дел Боске показаха, как може с тази група от състезатели да се постигат и успехи. Когато нещо върви добре, когато Испания върви добре, този стил трябва да се подръжа и укрепва.

Станахте герой на Испания, но месеците преди това бяха доста трудни за Вас...

-Истина е. Преживях няколко контузии, както и други тежки моменти. Но трудът, който вложих ми се изплати. В живота, както всички знаем, нищо не е лесно. Всичко си има цена, при това доста висока. Когато ти се случва нещо лошо просто трябва се опиташ да го преодолееш. Това не важи само за мен, но и за всички. Контузиите те правят по-силен и те карат да оцениш онова, което имаш.

Да се върнем към световната купа. Започнахте като фаворити, но се провалихте още на старта...

-Знаехме, че това, че ни броят за фаворити може да ни изиграе лоша шега. Винаги сме тръгвали към финалите с големи очаквания. Резултатът от мача с Швейцария бе неочакван, но тима показа колко е голям именно в този труден момент.

Испания или Барселона?

-Не бих могъл да избирам едното или другото. Барселона е моят отбор от дете и това е мястото където показвам, че заслужавам да съм в националния отбор.

В момента сте доста популярен в Испания. Как искате хората да ви запомнят след години?

-Като човек, който дава всичко от себе си - за Барселона и за националния отбор и който е честен на терена.

Не съжалявате ли, че в първата година на Испания като световен шампион тази тема бе изместена от въпросите около Ел Класико?

-Това се случва често във футбола. Всичко преминава и нищо не е вечно.