Митко Бербатов ще целуне дъщеричката си днес още по-усмихнат от обикновено, преди да иде на тренировка, натоварен със сокове и бонбони за съотборниците. Там вероятно няма да е толкова усмихнат, но тренировката ще и мине и Митко ще седне у дома да празнува. Ще извади тортата от хладилника и ще хапнат семейно. Да му е сладко и жив и здрав рожденикът!
Защо да не си хапне от тортата? Той така или иначе във вторник няма да играе. Дори и цялото нападение на Юнайтед да е тежко контузено, пак се намира причина да влезе някой, който не е с номер 9 и не се казва Бербатов. Тъй че, хапвай смело, Митко!
В събота го пуснаха за 70 секунди да обръща необръщаем мач, в който един момент магия можеше да реши всичко. Той я има в краката си, но му се налага да я показва докато загрява край тъчлинията и топката падне случайно край него. Както стана в събота на „Анфийлд" - спря я, подхвърли я, порадва и се. После на терена не я пипна.
Но дотук с моментната ситуация, която е кофти.
Бербатов става на 31 г. и може спокойно да вдигне наздравица за това, което е постигнал. Шампион на Англия (два пъти), голмайстор на Висшата лига, носител на Купата на лигата, играл два финала в турнира на европейските шампиони, седемкратен Футболист на годината у нас, голмайстор №1 в историята на националния... Евала, куп отличия. Сигурно ще има и още. Стига да бъде използван не като резервна гума, а поне като пълноправен конкурент за място в атаката.
Преди 11 години и 29 дни, когато още нямаше двайсет, Димитър Бербатов подписа билета си за големия футбол и нормалния свят. Отиде в Байер. Разви се, стана различен от нашенската футболна действителност, израсна, наниза куп голове, направи два сериозни трансфера за общо над 60 милиона евро. Стана част от елитния клуб на Европа, рекордна покупка на Манчестър Юнайтед, единственият неангличанин, нанизал 5 гола в един мач от Висшата лига. Все неща, които могат днес да му минат през главата, докато духа свещичките. Там ще са и Деа и Елена, вероятно баща му и майка му, какво повече му трябва на човек!
Бербатов е един успял българин. По-точно казано - Бербатов е един българин, успял по добрия начин. Да, той така и не стана най-добър в Европа, дори не се доближи до „Златната топка". Да, не спечели Шампионската лига. Да, не успя да играе роля на голямо първенство с България и да вкара гол на такова. Но успя да надскочи с няколко боя ръста, който по принцип ти отрежда джунглата от недоразумения, връзкарство и некадърност в родния футбол.
Бербатов е мегазвезда. Такъв сме имали само един досега - Христо Стоичков. Сравненията между тях са излишни, защото визитките говорят достатъчно. Но е факт, че името на сегашния номер 9 на Юнайтед се знае по света. Вероятно не чак колкото на онзи №8 на Барса и България, но все пак се знае. И затова си заслужава да си хапне от тортата спокойно и с усмивка. Знаят го кой е не заради арест в лондонски боксьорски тренировъчен център или заради някаква далавера, е разкрита от Европол. А защото вкарва голове, и то с лекота, без да се изморява.
И във вторник пак да седне на скамейката едва ли ще се притесни от това. Какво толкова? Днес резерва, утре резерва, но все някога ще влезе. Ще мушне още едно-две голчета на Блекбърн, евентуално на Уигън и в края на сезона пак ще са двуцифрено число.
Което ще значи по-добри оферти от клубове, ако Юнайтед реши да не му поднови договора. По-добри оферти предполагат по-богат избор. На 31 човекът има опции. Колко от нас са в това положение в своя живот и то за важните неща?
Да е жив и здрав, резерва, титуляр или извън групата. Човекът е успял, сам и с таланта си. Нека отпразнува спокойно рождения си ден, да почерпи и да си гледа живота.
А ние - ако може да го гледаме малко по-често! Наздраве!
