Затворете очи и дишайте дълбоко. Намирате се на магически остров в Индийския океан. Слънцето гали кожата ви, небрежно похапвате причудливи плодове.
Какво е това полюляване? О, вие сте в хамак...И същевременно работите. В блажено отпуснатия ви ум се проектират тактически схеми и предстоящи мачове. Точно така, вие сте футболен треньор. Намирате се на Малдивите - страна с максимална надморска височина 2,2 метра и с целогодишни температури между 24 и 33 градуса.
Това, което за обикновения българин е смътен блян, съвсем доскоро бе рутинно всекидневие за един 39-годишен мъж на име Велизар Попов. Специалистът с прякор Трите Хикса излиза за първи път в чужбина през 2010 г., а пътят му минава през датския Либерика и молдовския Костулени. През 2012 г. приема офертата на Ню Радиант от Малдивите, с който прави требъл - титла, купа и суперкупа. След нови географски авантюри с оманския Сур и тайландския Супханбури се завръща в най-малката азиатска страна, но вече като национален селекционер.
Назначен е през миналия януари. Стартира с три загуби - 0:2 от Таджикистан (контрола), 0:1 от Катар и 0:2 от Хонг Конг (световни квалификации). През август записва историческата първа победа в турнира на островите от Индийския океан - 2:1 над Сейшелите. Въпреки това Попов хвърля оставка заради конфликт с федерацията. "Опитах да променя местния футбол из основи, но не ми бе позволено. Не мога да правя повече компромиси със своята репутация", обясни българинът във Фейсбук.
Той остава недоволен от работата с подрастващите и от нежеланието да се натурализират добри футболисти. Ръководителите на централата обаче го атакуват с твърдението, че е водил твърде бохемски живот и че не е избягвал приятелски мачове, за да не трупа поражения и съответно черни точки в професионалната си биография. Така или иначе Трите Хикса изпусна една от най-мечтаните служби в света, а днес чака нови предизвикателства.
Пловдивчанинът в никакъв случай не е пионер, когато говорим за екзотични дестинации на родни треньори. Настоящият наставник на Славия Иван Колев например бе национален селекционер на Индонезия. Владее езика почти перфектно, а заклет негов фен от Папуа кръщава детето си Иван Бран Колев...Във визитката му личи и престой в Мианмар.
През годините десетки българи водят клубове в Африка и Азия. Сегашният наставник на Лудогорец Едуард Ераносян например бе в Ангола. Откроява се обаче легендарният защитник на Локо София Йордан Стойков-Бумбо - пътешественик №1 в гилдията. Либия, Танзания, Китай, Малдивите, Бруней. Последната му спирка е Етиопия, където води клуба на местната енергийна корпорация ЕЕPCo. Заплатата си - около 4000 долара, получава в местната валута, наречена бири. И ако още се съмнявате, че Бумбо е гражданин на света - от Бруней се прибира японка на име Маюми, 19-години по-млада...
Да, и това е част от треньорството - иначе неблагодарна професия, особено у нас. В българските клубове си постоянно на гилотината, а зад граница пробиваш трудно.
Бялата лястовица е Станимир Стоилов-Мъри, който пренаписа историята на казахстанския Астана и го вкара в групите на Шампионската лига. Негов конкурент в местното първенство е Димитър Димитров-Херо (начело на Иртиш). Стойчо Младенов явно вирее чудесно в Египет и стартира с две победи като наставник на Ал Итихад.
Павел Дочев и Георги Донков все така се трудят в долните дивизии на Германия. Ангел Червенков явно не се впечатлява от ситуацията в Украйна и наскоро пое Арсенал Киев. Утвърдено име в Малта е Атанас Маринов, който води Сейнт Патрик. Преди време кандидатства и за национален селекционер, но местната федерация не го одобри.
Показателно е, че без ангажименти като треньори са имена като Христо Стоичков, Красимир Балъков, Любослав Пенев...Иначе пътеката проправя Иван Вуцов, който през 1987 г. е назначен в Хайдук Сплит, а после и в Арис Солун. После Христо Бонев става шампион на Гърция с Панатинайкос и печели две купи на Гърция с Апоел. Георги Василев-Гочето изведе скромния Унион Берлин до прага на Бундеслигата и игра финал за купата, загубен от Шалке. И като добавим Мъри, с това горе-долу успехите се изчерпват.
