Точно след 5 дни Борислав Михайлов ще навърши 56. Доста по-важната дата за най-дълго управлявалият президент на Българския футболен съюз обаче е утре, 7 февруари - в Рим ще се проведе избор за президент и нов изпълком на УЕФА, а нашият Боби е кандидат за трети мандат в управителния орган на европейския футбол.
Михайлов е във футболното политбюро на Стария континент без прекъсване от 2011 г. и е третият по стаж сред всички 17 членове - бият го само украинецът Григорий Суркис (от 2004 г. насам) и холандецът Михаел ван Прааг (от 2009 г.), като първият е и вицепрезидент на УЕФА. Ако спечели нов 4-годишен мандат, вратарят на Пеневата чета ще си гарантира минимум 12 години на пост, какъвто не е заемал нито един български футболен функционер в историята.
Шансовете? За разлика от изборите през 2015 г., когато Михайлов се класира с фотофиниш буквално в последния час, сега би трябвало да е по-лесно.
Тогава имаше двайсетина кандидати за 7-8 места, сега свободните квоти са 7, но кандидатурите са само 9. Бившият вратар на националния отбор е един от четиримата, които се борят за преизбиране (заедно с хърватина Давор Шукер, португалеца Фернандо Гомеш и унгареца Шандор Шани). Ако не станат големи изненади, Боби не би трябвало да изпадне зад борда.
Какво толкова, ще питате? Досегашното му членство в изпълкома на УЕФА донесе ли нещо? Оправихме ли си стадионите, съдиите, първенството, националния отбор? Разбира се, че не. По ред причини обаче този избор е съдбоносен за българския футбол, а и за кариерата на самия Михайлов.
Истината е, че има двама Боби-Михайловци.
Първият е всенароден любимец - най-успешният вратар в историята на българския футбол; смелият герой от дузпите срещу Мексико; доскорошен рекордьор по мачове за националния отбор (102); легенда на Левски и представител на една от най-футболните фамилии у нас.
Другият Боби е шеф динозавър. Вече отдавна подобри рекорда на Иван Славков-Батето по стаж начело на футболния съюз. Преизбраха го за четвърти път, защото конкуренцията по правило е задушавана. Вече е сред най-дълго управлявалите в Европа. Направи бляскава кариера в УЕФА - издигна се дотам, където българин не е стъпвал. Михайлов е българският Платини - велик футболист, находчив политик, но и спорна (меко казано) фигура.
Французинът го изобличиха в далавери с бившия президент на ФИФА Сеп Блатер. Михайлов го обвиняват в какво ли не, но вероятно понеже е на по-ниско ниво, нищо не му се случва. Минава между капките, защото не се е набъркал в голямата международна игра, но пък трябва да се признае и че го бива в дърпането на футболните конци. Бива го в ориентацията в родната джунгла, наречена „А" група, където се преплитат интересите на някои от най-могъщите хора у нас.
При всичките кусури на Михайлов неговите заложби са многостранни.
Не спират да го хулят, агиткитки протестират и чат-пат дори щурмуват БФС, но дойде ли време за избори, в един глас народът (клубовете) се провикват „за" него. Трябва да се признае, че човекът има подход.
Голяма работа, че футболният ни съюз продължава да си е все същата прогинла организация, в България няма един нормален стадион, отбори продължават да фалират, уреждат се мачове, вилнеят агитки... Боби е непоклатим и голяма част от този си статут дължи именно на умението да лавира. А в това отношение постът му в изпълкома на УЕФА е ключов. Ако го загуби, скоро ще падне и у дома.
Всеизвестно е, че държавата държи изкъсо футбола, а досега Михайлов винаги е оцелявал, защото е бил удобен и знае как да поддържа Статутквото.
При него Лудогорец и Кирил Домусчиев установиха невиждана от десетилетия доминация в родното първенство. Дори да стане напечено, съдиите крепят разградския тим над повърхността. През миналия сезон Гриша Ганчев се опита да го потопи, но не се получи - нямаше готов отбор, а и Статуквото не позволи.
През този сезон обаче на „Армията" са малко по-подготвени, а и през зимата в родното първенство се завърна нов изключително могъщ играч - Васил Божков. Още тази пролет се очаква Левски да заяви претенции за част от пая. И за Боби ще настанат непосилно трудни времена. Ще трябва пак да се доказва като изпечен въжеиграч, за да не загуби доверието на властта. Отсега обаче е ясно, че това е почти невъзможно - няма как едновременно и Домусчиев, и Ганчев, и Божков да са доволни.
Всеки от тях иска титлата, на всяка цена.
През месец май двама от тях ще са много сърдити, а това ще доведе до огромни циркове. Ще бъдат впрегнати агитки, пак ще гледаме шествия на „Орлов мост", БФС отново ще е под прицел. Във времена на сериозно политическо напрежение и в навечерието на евроизборите, футболният фитил за пореден път ще бъде подпален. А това хич няма да се хареса на когото трябва. На пръв поглед Михайлов няма правилен ход.
Но всъщност има - това, което може да го спаси и да гарантира позициите му поне за още известно време, е постът в УЕФА.
България официално е кандидат за домакин на Евро 2028 и на Мондиал 2030, а съдейки по активността на спортния министър и лично на премиера, въпросът е от приоритетна важност за настоящето държавно управление. Присъствието на Михайлов на ключова позиция в европейската футболна централа е огромен коз в плановете на властта за реализирането на мащабни инфраструктурни проекти, в които ще се завъртят милиарди.
Ако бъде преизбран в изпълкома на УЕФА днес, Боби ще продължи да е в голямата игра. Изборът на домакин на голям форум винаги е предхождан от сложна лобистка игра по футболните върхове и без вътрешен човек шансовете практически са нулеви.
В момента Михайлов е единственият представител на България, Гърция, Сърбия и Румъния в управлението на европейския футбол и, ако съвместната балканска кандидатура иска да се надява на нещо, е жизненоважно той да продължи да бъде такъв.
Иначе рязко ще се окаже ненужен, а изпълнения като тези на трагикомичната пресконференция в Белград вече няма да бъдат замазвани и прощавани.
Оставен сам на гнева на местните футболни велможи, Михайлов бързо ще се олюлее.
А този път няма да има министерско рамо, на което да се подпре.
