Не ставаме, защото...

Да напише човек спортно-технически анализ на играта ни срещу Англия е равносилно на това да си направи някакво своеобразно сепуку. Шамарът, който получихме това лято е толкова звучен, че ще ни държи влага дълго време. Просто защото вече съвсем не ставаме.

Не ставаме, защото имаме безусловно най-некадърното ръководство на БФС в цялата ни история, начело с Борислав Михайлов. На "Иван Асен II" са прегърнали максимата "глупостта не търпи окови" като измръзнал циганин нафтова печка. Често народът ни се майтапи, че под фуражка акъл не вирее. В случая фуражката е заменена с присадена коса. А в някои случая и такава липсва...

Не ставаме, защото за чужд треньор, какъвто повечето искахме за този национален отбор, ни натресоха възможно най-калпавия. Матеус е поредният пример през последните години за провален велик футболист на поста селекционер. И втори такъв на нашите. Но в случая немецът ни е най-малкият проблем. Дори той ни каза истината директно, такава каквато е.

Не ставаме, защото от футболистите ни чеп за зеле не става. Тези примадони са толкова нагли и с изкривено мислене, че не се трогват, дори когато ги мачат, тъпчат, унижават.

Не ставаме, защото собствениците на клубове са пародия и карикатури на истински собственици и управленци. Може би с 1-2 изключения в момента в "А" група всички са "хвани единия, удари другия". Наравно с Михайлов и компания те са другата основна причина да прокопаем дъното това лято на клубно и национално ниво.

Не ставаме, защото и тези, които се имат за журналисти сред нас, си нямат и понятие какво точно значи тази дума. Повечето събрани от кол и въже създават ореола на звезди на онези с женствените характери, визии и маниери, които само това чакат, за да научат походката с дините под мишниците. Проповядването на лицемерен морал, затварянето на очите и автоцензурата са им най-силните дисциплини, с които отдавна превърнаха професията в най-древната – по-древна и от "онази"...

Не ставаме, защото и феновете ни не са фенове. Апатията дотолкова е обсебила масата привърженици, че след всеки един провал предпочита да иронизира, да се надсмива и шегува. И така всеки път.

Не ставаме, защото никой в момента не си тежи на мястото...