Краят на сапунката с трансфера на Павел Колев от Бояна на "Герена" се привидя на някои като огромна победа на "сините" привърженици - над слабото управление на Спас Русев, над злите сили, дърпащи Левски към бездната, над опитите на хора от държавното управление да узурпират един от двата най-популярни футболни клуба у нас.
Неочакваният съспенс в историята обаче навежда на мисълта, че се е случило точно обратното - за пореден път феновете, онези истинските, а не платените или "организираните" във всякакви формации, тръстове и фронтове, останаха излъгани. Клубът на Гунди пак и отново се оказа играчка в ръцете на Задкулисието.
Ако използвате набралото популярност в социалните мрежи предизвикателство #10yearschallenge, ще установите, че паралелът между Левски и ЦСКА е направо стряскащ.
08:45Дерменджиев призна за Левски
Точно преди 10 години и половина "червените" бяха изхвърлени от Шампионската лига по служебен път - сега "сините" са заплашени от административно изваждане от евротурнирите по същите причини - необслужени дългове към НАП.
Тогава клубът от "Българска армия" бе в ръцете на компрометиран герой от прехода (Александър Томов), досега на "Герена" командваше негово копие (Спас Русев).
През 2008 г. армейската общност се разцепи - едните обвиняваха Томов, другите - държавата (процес, който впоследствие ескалира и до "червена" гражданска война след събитията от 2016 г.).
В момента в сектор Б също се наблюдават стратегически конфронтации между отделните групировки по всякакви въпроси, но най-вече за това кой и как трябва да управлява любимия клуб.
И тогава, и сега двата отбора потънаха най-вече заради огромните суми, които се раздаваха за заплати на съмнителни чужденци; и на двата адреса не спираха да валят заплахи от всякакви мениджъри, подизпълнители и контрагенти за съдебни дела заради неизплатени суми.
Най-фрапиращото сходство между двете истории обаче е в техния край. През 2009 г. на "Армията" цъфнаха пернишките бизнесмени Димитър Борисов и Иво Иванов, чиято фирма "Титан" държеше бизнеса със сметопочистване в доста български градове, включително част от София.
Впоследствие и на децата стана ясно, че те не са дошли в ЦСКА по любов, а са пратени срещу определени ангажименти. Всички помнят как протече тяхното управление и докъде стигна "операцията по спасяването на ЦСКА", реализирана с активното участие на хора от властта.
Какво разчитаме зад последните събития в Левски?
Преди броени дни заместник-изпълнителният директор на БФС Павел Колев обиколи медиите, за да обясни надълго и широко, че няма да приеме офертата на Спас Русев "заради липсата на дългосрочни гаранции". Думите му прозвучаха категорично и на всички трябваше да стане ясно, че връщане назад няма.
Доста от феновете приеха новината трагично и към Русев полетяха страховити обвинения. Част от "организираните" дори тръгнаха на бунт. Не щеш ли, само няколко денонощия по-късно обаче Колев не само прие офертата на клуба, но и оглави Управителния съвет.
Не е трудно да се досетим, че той е получил съвсем друго предложение и - както стана ясно от официалните информации от "Герена" - от друго място.
Вече е известно - до месец Левски ще има нов собственик, а скоростта, с която се развиха събитията и някои други новини около "синия" клуб категорично говорят, че също както при другия гранд преди десетилетие, хора от висшите етажи на властта имат ключова роля.
Съобщението, че една от големите лотарийни компании влиза като основен спонсор на "Герена", е достатъчно ясен сигнал за запознатите по въпроса кой ще е новият силен човек в Левски. И ако това се потвърди, 10-годишното предизвикателство между ЦСКА и Левски ще се изпълни на 100 процента.
Преосмислянето на позицията на Павел Колев също недвусмислено говори в тази посока.
Което автоматично означава, че в България все още не е дошло времето привържениците, онези истинските, да управляват съдбините на любимия си клуб. Не че това задължително трябва да е хубаво, но това е друга тема.
Всъщност нищо ново - още от времената на Майкъл Чорни и "правителството на сините вицепремиери" властта гледа да държи "Отбора на народа" изкъсо.
При Тодор Батков и "първият мобилен оператор" картинката не се промени, какво да кажем за печалните години на Иво Тонев... Спас Русев също не убеди никого, че е независим и не е "парашутист" на "Герена" - точно обратното. А сега събитията се повтарят под индиго - т.е. Левски си остава под контрола на хора, които съвсем не са случайни.
Ехото от гръмотевичните събития в Подуяне ще се разнесе по цялата верига на родния футбол, при това съвсем скоро.
Първо трябва да кажем, че БФС за пореден път се компрометира като организация, обслужваща всичко друго, но не и интересите на българския футбол. Излиза така, че най-подготвеният високопоставен служител на футболния съюз, е... момче на повикване. Остави го Спас Русев - той е дребна риба, но щом обаждането е от друго място, Михайлов и сие козируват чинно и пускат единствения си подготвен на европейско ниво функционер просто ей така. От днес за утре. Не че някой е изненадан, просто отбелязваме.
Появата на трети сериозен фактор във футболното първенство е по-важната новина.
Няма как Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев вече да гледат от високо на конкуренцията - ще трябва да се съобразяват с новия играч, а пролетният дял на шампионата се очертава да е мътен и кървав.
Реално за първи път в модерната история на родния футбол едновременно ще има трима много силни, богати и амбициозни собственици, които няма да се задоволят с нищо по-различно от първото място.
Това, че в момента разликата между Лудогорец и ЦСКА е 6 точки, а между разградчани и Левски е 10, нищо не значи - тепърва се навлиза в решителната фаза, в която всичко може да се случи.
При всички положения перспективите за осма безоблачна титла в Разград сериозно намаляха след 18 януари - и дори шампионът през май отново да е в зелени екипи, ще трябва сериозно да се изпоти. На всички фронтове.
Догодина пък гарантирано историята ще е съвсем различна.
Изключително неясно е само как ще се оправят съдиите - ако техният шеф Сталев смята, че ще продължава да се измъква с мащабни пресконференции, на които "открито" ще обсъжда спорните ситуации, сериозно се е объркал. Човекът едва ли осъзнава какво го чака, но съвсем скоро ще научи.
Тогава наистина в родното съдийство ще настане време за мъже.
