„Докато мога, ще играя футбол. Но вече съм на 37 и по едно време излизат някакви момчета, които хвърчат около теб. Ти се чудиш аз ли съм стар, какво става“, каза Димитър Бербатов в интервю за SportalTV.
Митко говори по много теми: за бившите си отбори, за автобиографията, която подготвя, за плановете му да стане треньор и управленец в родния футбол и още. Ето няколко акцента от интервюто на нападателя на индийския Керала Бластърс.
За ПАОК: „Провалиха се преговорите с друг клуб. всичко се случваше в последния момент. Трябваше да избирам дали да не играя футбол, или да отида там. Гърция е близо, семейството ми е близо. Президентът ме искаше. Треньорът не си разбираше от работата и не знаеше как да подхожда към футболисти от моя ранг. Но всичко вече е в миналото.“
За ролята му на анализатор, в която влиза в последно време: „Интересно ми е. Хубаво е да се видиш с бивши съотборници, да влезеш в ролята на коментатор. Коментираш бившите си отбори. Стремя се да бъда възможно най-обективен. Знам през какво съм минал аз и затова гледам да не съм много критичен.“
За бившите си отбори и победата на Тотнъм над Реал Мадрид: „Аз седя в нас и оргазъм, както се казва. Беше страхотно. Тотнъм толкова много са израснали от моето време, че нямам думи. Стадионът, който правят в момента, сигурно ще е най-модерният в света. Единственото, което им липсва засега е купа, която според мен скоро ще спечелят. А, колкото до Юнайтед, те винаги ще са наред, през каквито и кризи да минават.“
За възможността да стане треньор или ръководител в българския спорт: „На всеки футболист му минава през ума. Не всеки обаче има смелостта да се пробва. Аз още съм далеч, още съм млад. Но ако взема подобно решение, бих го направил в Англия. Дали ще ме иска някой – това вече е друга тема.
Винаги съм се целил високо. Минавали са ми такива мисли. Но зависи от много фактори дали ще се получи. Но е хубаво хората да знаят, че имам нужните инструменти, готов съм и мога да постигна това, което искам.“
За националния отбор: „Познавам Петър Хубчев, бил ми е треньор (в националния отбор, когато Хубчев бе помощник между 2003 и 2004 г. - б.а.). Не искам да го коментирам, но се вижда, че има израстване в националния отбор. Имаме добър отбор, но нямаме суперзвезда от световна класа, който да реши завързаните мачове. Това засега го нямаме при нас, но си мисля, че пак ще дойде времето, в което ще имаме футболисти, които да бъдат познати в цял свят.“
За изненадата Габриел Обертан в Левски: „По случайност веднъж го засякох на улицата. Беше приятно да се видим след толкова години. Казах му и на него, че дойде да играе в България, както може би и аз съм учудил с избора си за Индия. Но той е на 28, аз съм на 37. Но явно показва, че не е направил толкова лошо решение, гледам, че се представя добре и това може да е трамплин да рестартира кариерата си.“
За автобиография: „Много неща не съм казвал, които трябва да бъдат казани. Работя и в тази насока, защото имам какво да кажа. И това ще се случи.“
