Пламен Константинов: Постигнатото от ЦСКА е хубаво, но нереално

Пламене, минаха близо две седмици от мача с ЦСКА в Анкара. Как виждаш нещата от дистанцията на времето?

- Ако трябва да съм честен, още не ми е минало. Продължавам да съм кисел. Но знаете как е в спорта - загубите се лекуват само с победи. Няма друг начин.

Защо според теб ЦСКА отстрани Зират? И букмейкърите, и специалистите очакваха да се случи обратното.

- Аз също смятям, че моят отбор е по-добрият. Но не успя да преодолее преодолим противник. Като състезател това ми се е случвало рядко - да загубя от някой, който не ме превъзхожда. В спорта всичко се случва, особено в един тайбрек. Но на мен ми е жал не за спортния резултат, а за неистините, които се изписаха и изговориха в България покрай мачовете с ЦСКА.

Какво имаш предвид?

- Първия мач в Самоков и събитията около него. Имам предвид мишките, които изпълзяха, за да ме посочат с пръст и да ме нарекат еничарин.Защо се изприказваха толкова лъжи? Съдията ми каза - ЦСКА е с последно предупреждение. По тази причина ръководството на Зиратбанк не написа протест до Европейската конфедерация. А можеше.

Наистина ли мислиш, че в Самоков реферите повлияха фатално на резултата?

- Категорично. Грешката им в края на втория гейм, когато не отчетоха очевидния двоен удар на Ники Василев, беше фатална. Това до голяма степен реши мача. Но не съм изненадан. Чух, че съдиите са били поети от бившия шеф на българската колегия Коце Тюфекчиев и три дни са били с него. Ако това е вярно, няма нужда да коментирам повече.

Не смяташ ли обаче, че с поведението си ти също допринесе за скандалната развръзка на тази среща?

- Аз направих само едно нещо и го направих с цел - при 2:0 гейма за ЦСКА дръпнах целия негативизъм към себе си. Исках отборът ми да спечели и нарочно постъпих така. Това беше провокация към моя отбор, не към ЦСКА и публиката.

Но публиката го прие по друг начин.

- Реакцията на публиката беше удивителна. В цялата си кариера не съм виждал такова нещо в международен мач. Такава омраза. След мача ми се обадиха хора от банката (б.р. - Зиратбанк е основен спонсор на отбора), които бяха, меко казано,възмутени от отношението на българите към турците.Лично аз не съжалявам за мишките, които изпълзяха. Съжалявам за хората, които ме познават с кусурите ми, знаят колко съм емоционален и въпреки това се обърнаха срещу мен. Аз съм такъв - не мога да губя със свалени гащи.

Какво те обиди най-силно?

- Най-много ме изтормози това, че се изопачиха нещата. Кой беше врагът в Самоков? Турският отбор или един българин, който работи в Турция? Ще ви кажа нещо - никой не е помагал на ЦСКА повече от мен. Питайте Сашо Попов кой му предложи Ясер Портуондо и кой уреди трансфера, за да може ЦСКА да излезе от групите на Шампионската лига. И накрая какво се оказа?

Какво?

- Целият бях в храчки след мача в Самоков. Не съм провокирал публиката с нищо. А какъв ли не ме нарекоха. Излезе, че съм виновен, защото искам отборът ми да спечели.

Сякаш хората много бързо забравиха, че 17 години игра за България и им носеше радост?

- Аз си давам сметка, че името ми като волейболист няма нищо общо с името като треньор. Ако имах репутация като треньор, съдията в Самоков нямаше да ми даде картон. Конкретно на вашия въпрос - нещата в България са минали в друго измерение.Нямам предвид само феновете. Даваш едно интервю и после то излиза в пет медии с различни провокативни заглавия. За да могат стотици анонимни хора да напишат отдолу в страниците с коментарите всякакви неща. Разбрах, че в България врагът не е чужденец. Българинът възприема като най-големия си враг другите българи. Тъжно ми е да го установя това нещо. Какво ли не се изписа за мен по медиите, че съм жестоко обиден на българските журналисти, че не знам какво си съм направил. Пълни глупости! Просто преди втория мач с ЦСКА не исках да правя изявления, защото нямаше нужда от излишно напрежение.

Как оценяваш постигнатото от ЦСКА?

- Безспорно това, което направи ЦСКА, е много хубаво. Но то е нереално. Отборът се готви в тежки условия. В България много пари за спорт не се дават. И всяко постижение като това на ЦСКА трябва да се оцени по достойнство. Това е резултат от 4-годишната стратегия на клуба за пробив в Европа. Ето че успяха. Трябва да се отчете, че на клубно ниво България няма успехи във волейбола. Всичко се върти около националния отбор. Нашата политика не е свързана с клубния волейбол.

Защо е така?

- Защото талантите се продават на 19 години в отбори и първенства, в които те не могат да се развиват. Но клубните шефове това не ги интересува.Тях ги интересува да вземат някой лев.Питам ги в Дупница - защо продадохте Цецо Соколов в Тренто? За да има Радо Стойчев втора шесторка, която да тренира първата. Продадохте го да бъде спаринг, така ли? Същото е и с Вальо Братоев. Имаме 10 таланти, но не ги развиваме. Пращаме ги в Русия, където системата за подготовка не се е променила в последните 40 години. Или в Иран, където беше продаден миналия сезон националът Методи Ананиев. Това не е правилният път.

Новините

Най-четените