Преди няколко години, когато Дражевото изчадие Черноморец Бургас (София) шестваше из терените и медиите в България, с колеги обсъждахме варианта да опитаме да се картотетираме за един-два мача.
Така де - и без това положението в клуба-недоразумение бе доста плачевно, като нищо можеше и ние да се включим в хаоса. А и щяхме да имаме перфектно оправдание, когато разни почти легенди недоволстват от факта, че „нек'ви деца без мач в А група, които не знаят откъде се рита топката, седнали да ми пишат за футбол, раз'ираш ли".
Планът беше да предложим по 100-200 лева на Дражев на всяка среща от А група, в която участваме. Бяхме убедени, че ще се получи. А после щяхме да направим изключителен репортаж за незабравимото преживяване.
Обаче идеята си остана само идея - едно, че на никого не му се занимаваше с мазния машинист на пътническия влак и второ - макар и без шкембета, всички бяхме достатъчно познати, за да се усетят, че не ни е там мястото.
То пък се оказа, че да запишеш мач в А група въобще не е сложно - например в онзи сезон, в който последният кръг се изигра две седмици след предпоследния, в елита дебютираха над 50 състезатели. И ако се чудите колко от тях и в момента се подвизат в първенството, сте се досетили правилно - броят се на пръстите на двете ръце.
За съжаление онзи инцидент не е изолиран. Дори напротив. През първия полусезон на настоящето първенство мач в А група имат 381 състезатели. Което е приемлива бройка - средно по почти 24 човека на отбор или напълно в реда на нещата.
От тези 381 футболисти обаче 31 са записали точно по един двубой, а 60 (или близо една шеста) са изиграли по максимум 90 минути. Което вече граничи с абсурда. Или пък някой е реализирал нашата идея на практика и урежда ентусиасти с мач в А група.
Големите фигури са четиримата човека с по една изиграна минута. И ако героите от Сливен (Георги Петков и Вълчан Чанев) и Литекс (Симеон Славчев) влизат в клишираната категория голобради юноши, то последният участник в надпревата е истинският късметлия.
Излезте напред и се поклонете, господин Иван Бандаловски! Юношата на Левски размотава доста дълго сините, за да подпише в края на септември с ЦСКА. Според информациите - за заплата от 10 000 лева на месец. Тоест за 20 хилядарки досега 24-годишният десен бек тренира за здраве и за едната си минута на терена срещу Локомотив (Пловдив). Та дори сигурно и премия е заработил.
Бандаловски не е сам в "червения" клуб в опита си да постави рекорд за най-лесен начин да си оправдаеш заплатата. Дормушали Саидходжа е играл в цели пет мача.... средно по 11 минути или общо 55 за полусезона. При заплата от около 12 000 лева на месец това означава, че Муши е получил над 850 лева на минута. Сигурно има защо де - армейците имат три победи в петте му срещи.
Според данните на агенция СТАТА той е допринесъл с един жълт картон, един неточен удар, четири нарушения, едно направено и едно избито центриране, едно спечелено и три загубени единоборства. А, да, и веднъж е бил фаулиран.
Муши обаче не е резерва номер едно - за признанието се борят Иво Иванов от Локомотив (София) и Едис Селимински от Академик. Халфът на "железничарите" е събрал 63 минути за седем участия, а пък синът на мениджъра на студентите - 71 минути за шест срещи.
А сборът на техните показатели е колкото на Саидходжа - общо имат един жълт картон, две центрирания, четири загубени единоборства, четири извършени и четири претърпени нарушения и една засада. Миличките - Гара Дембеле би ги изял за закуска.
Иначе клуб от София е първи по брой използвани футболисти през първата половина от сезона - ЦСКА с 30. Емил Велев е дал шанс на 28 състезатели. От тях обаче деветима имат по максимум 90 минути и по този показател Славия е далеч пред всички останалите отбори.
С темповете, с които отборите освобождават и взимат футболисти, в края на сезона дори няма да е забавно колко човека се се изредили за няколко минути в А група. Ще е жалко. Само не е ясно кой е по-наивен - дали евентуалните бъдещи пернишки Кристиано Роналдовци, овчакупелските и сливенски Флорентино Пересци или хората, които си тровят нервите с тях.
