Общо 75.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Това показват резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии, съобщава Националният статистически институт.
От НСИ отчитат, че за период от 10 години се отчита ръст от 42% в разпространението на достъпа до интернет у нас.
По-голям е процентът на използван мобилен интернет, предоставен от мрежата на мобилните телефонни оператори (64%), спрямо 57,8% от домакинствата, които имат и фиксирана кабелна връзка - 57.8%.
През тази година с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77.8%), а с най-нисък е Северозападният район - 70.8%.
Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 90.5% от тях имат достъп до интернет спрямо 69.9% за домакинствата без деца.
През 2019 г. 24.8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50.3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), 41.9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24.3% разходите за достъп са твърде високи.
66.8% от българските граждани на възраст между 16 и 74 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. 53.9% пък се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (91.7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години - 90.3%.
През тази година една четвърт от българите (24.5%) никога не са използвали интернет, като за десетгодишен период относителният им дял е намалял повече от два пъти.
От НСИ отчитат, че потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57.5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси - 3.5%.
Мъжете слушат музика онлайн повече от жените - съответно 31.9 и 27.6%. Жените от своя страна са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето - 37.8% при 22.7% за мъжете.
Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17.6%, като потребители на облачни услуги са 18.6% от мъжете и 16.7% от жените. В сравнение с 2014 г. най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при лицата на възраст от 25 до 34 години - 13.5%.
25.4% от българите са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт, като:
- 19.8% са получавали информация от уебсайт или приложение на публична институция;
- 12.5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.;
- 10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.
При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 26.4 и 24.5%.
21.7% от българите са пазарували онлайн за лични цели през последните 12 месеца. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40.4%, докато само 2.1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22.7 и 20.6%.
Пазарувалите по интернет са купували основно:
- дрехи и спортни стоки - 76.4%;
- стоки за дома - 35.3%;
- хотелски резервации и туристически пакети - 20.7%;
- храни, напитки и стоки за ежедневна употреба - 16.9%.
Повечето от онлайн потребителите са купували стоки и услуги от търговци от България (88.1%), но немалко са пазарували и от търговци от други държави членки на ЕС (41.8%) или от други държави - 19.1%.
Никога не са пазарували по интернет 35.7% от българите, като основните причини са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31.4%); липса на знания и умения (5.4%); опасения относно връщане на стоките и възможностите за рекламация (4.3%).
От българите, които са използвали интернет през последните 12 месеца:
- 11.3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг);
- 5.6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон);
- 3.1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг);
- 2% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са ограничавали лицата при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10.7%), като в сравнение с 2015 г. относителният им дял е намалял два пъти.
Всеки четвърти българин (26.2%) прави резервни копия на своите файлове на външен носител или в складово пространство в интернет, за да предотврати евентуална загуба на информация.
