България остава на 111 място в индекса за свобода на словото, който изготвят "Репортери без граници". В класацията на френската организация са включени общо 180 държави.
В челните места в списъка са държавите от Скандинавия, където според неправителствената организация медиите са най-свободни. На първо място е Норвегия, следвана от Финландия. На дъното пък се оказват държави като Северна Корея и Туркменистан.
Китай, за който има сериозни опасения, че налага цензура върху информацията за новия коронавирус и неговата смъртност, е на 177 място. Иран, където също има притеснения за укриване на данни за COVID-19, е на 173 място.
И двете страни са обвинявани, че възпрепятстват свободния поток на информация около коронавируса и причиняват сериозни щети на останалите засегнати държави със своята цензура.
За България докладът на "Репортери без граници" отбелязва, че ситуацията тук остава непроменена от изминалата година и че състоянието на медиите не търпи подобрение, въпреки че има сериозен международен натиск за това.
Като примери за лошата медийна обстановка се посочват опитът за отстраняване на журналистката Силвия Великова от Българското национално радио и принудителното напускане на редица журналисти от ефира на NOVA.
България е в дъното на класацията от държавите в Европейския съюз, а извън него единствените европейски държави, които са на по-задни позиции са Турция, Беларус и Русия.
Все пак обаче Европа остава най-свободният в информационно отношение континент, въпреки че докладът посочва, че в Южна и Източна Европа има сериозен правителствен натиск върху медиите и свободата на словото.
Докладът на "Репортери без граници" посочва, че следващите десет години ще са решаващи за журналистиката и информационните потоци, а пандемията от коронавирус е подчертала слабостите и кризите в бранша.
Разпространението на COVID-19 е подчертало нуждата от достоверна и надеждна информация от проверени източници, казва още неправителствената организация.
Тепърва върху медиите ще оказват влияние геополитическите кризи и авторитарните режими като този в КНДР, сътресенията в демокрациите и подкопаното доверие в медиите заради все повечето източници на фалшиви новини, допълва докладът.
