Няколко десетки хора от България се хвалят, че са се записали по една или друга програма за космически туризъм, съобщи проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките в интервю за БТА.
„Космическият туризъм ще навлиза много бързо - както сега хората пътуват за Гърция, така ще се редят на опашка и за Космоса. Това е предизвикателство, което ще „взриви" хората", коментира експертът.
Той е оптимист, че може да има трети български астронавт, но за целта се изисква сериозна държавна инвестиция, научна програма, както и одобрение от Европейска агенция за космически изследвания.
Според него възможностите на България да излъчи трети космонавт стават все по-големи, особено след присъединяването на страната ни към Европейската космическа агенция през този месец. Това ще струва на страната ни членски внос от 1,3 млн. евро на година.
„Малко хора знаят, че 90 на сто от тези пари се връщат в България, което ще е сериозна „инжекция" за научните изследвания и малкия бизнес - основно в областта на високите технологии, софтуера и изследванията в космоса", коментира проф. Гецов.
Той съобщи още, че на марсоход, който ще бъде изстрелян след две години, ще има българска апаратура за измерване на радиацията. Марсоходът е част от проекта на Европейската космическа агенция „Екзо Марс".
През миналата година българска апаратура е монтирана и на борда на Международната космическа станция, където ще работи до края на съществуването й. Повече от 10 са проектите по различни рамкови програми. По един от тях са събрани всички български данни, с тези на други европейски страни, за изследване на магнитосферата и йоносферата.
По думите на проф. Гецов наскоро е завършил проект с Европейската комисия, свързан със земното наблюдение. За трети път спечелихме проект, който в продължение на 15 години разглежда земното покритие на България, разказа той.
„Бумът" на роботите в областта на авиационните услуги ще продължава
В института на БАН са разработени три лаборатории, едната от които е за използването на безпилотни самолети. С безпилотните роботи може да има непрекъснато наблюдение в условията на критична ситуация, което значително би подобрило възможностите и би повишило надеждността на хората, отбеляза специалистът.
Проектът за безпилотните самолети е завършен и в момента се въвежда. Тези високотехнологични роботи са сравнително евтини и могат да се използват във всички области на живота - за риск мениджмънт, за наблюдение на посеви, за наблюдение на реки, за охрана, за сигурност, отбеляза проф. Гецов.
По думите му този „бум" на роботите в областта на авиационните услуги ще продължава. Настъпва нов период на технически новости, които идват преди всичко от космическите изследвания - навигация, комуникация и всякакви технологии, целта на които е подобряване на качеството на живот на хората, добави той.
България има както ноу хау по отношение на датчиците за изследване на състоянието на космическата плазма, така и по отношение на космическата оранжерия - първи с света сме отгледали на борда на космическа станция жито от зърно до зърно, изтъкна проф. Гецов.
"Страната ни е силна и в областта на космическата медицина, с наша апаратура работят американци, руснаци и всички екипажи на борда на Международната космическа станция", добави директорът на Института за космически изследвания и технологии към БАН.
