Държавният бюджет за 2017 г. беше приет окончателно от Народното събрание с рекорден ръст на сектор "Отбрана и сигурност", скандал около бюджета на БАН и отказ от намаляване на партийните субсидии въпреки референдума.
Над 25 на сто е ръстът на средствата за армията и полицията през следващата година, които възлизат на 4,167 млрд. лева. Причината за увеличението е свързана с програмата за модернизиране на Въоръжените сили - покупката на нови изтребители и построяването на патрулни кораби за ВМС. За целта бюджетът ще отдели 1,122 млрд. лева.
106 млн. лева повече ще получи и Министерството на вътрешните работи през следващата година. 700 милиона лв. от общо 1,1 млрд. бюджет ще отидат за финансиране на опазване на обществения ред (заплати и осигуровки на полицаи). Охраната на границата и регулацията на бежанската криза ще бъдат осигурени със 185 млн. лева.
Депутатите отказаха да приемат предложението на депутата от ГЕРБ Методи Андреев да увеличат бюджета на ДАНС с пренасочване на пари от средствата за НСО. Андреев предлагаше 2,9 млн. лева от парите за охрана на властта да бъдат спестени чрез сваляне на охраната на депутатите от ДПС Ахмед Доган и Делян Пеевски.
В крайна сметка парламентът прие 23 млн. лева годишен бюджет за контраразузнаването и 37 млн. лева за НСО.
Гласуването на предложеното увеличение на средствата за БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски" се превърна в големия скандал на Бюджет 2017, след като обещаното увеличение на средствата не се случи.
При обсъжданията в комисии депутатите приеха 10 млн. лева повече за БАН и още 500 000 за СУ, след като учените организираха серия от протести заради ниските заплати на младите специалисти. Водещата Бюджетна комисия обаче не беше отразила промените в доклада за план-сметката на МОН, в която влиза и бюджетът на академията на науките, заради което се наложи извънредно заседание на комисията.
Едва в пленарна зала обаче стана ясно, че ще се наложи и редакция на чл. 1 на Закона за държавния бюджет, в който са посочени всички приходи и разходи за 2017 г. След окончателното гласуване средствата на БАН така и не бяха променени.
В знак на несъгласие, депутатите от БСП напуснаха залата.
"Много пъти сме говорили, че в БАН трябва да се направи реформа, коментира председателят на бюджетната комисия. Има институти, които чудесно изпълняват своите функции, но има и много институти, които са за закриване, и точно те са тези, които искат да получат подаянието от бюджета, за да съществуват", каза председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.
Депутатите гласуваха също максималният размер на евентуален нов държавен дълг да бъде 1,2 млрд. лв.
Въпреки предварителните уверения на премиера Бойко Борисов, че ГЕРБ ще подкрепи въвеждането на всички решения от референдума на 5 ноември, Народното събрание "пропусна" момента да приложи в действие решението от третия въпрос.
