Най-големите пречки за бизнеса в България през 2023 г. са липсата на работна ръка, бюрокрацията и често променящата се нормативна уредба. Това са изводите от годишното проучване на Българската стопанска камара (БСК).
За 19-а поредна година оттам изготвят своята оценка върху бизнес климата, инвестициите, заетостта и качеството на работната сила.
Проучването се базира върху онлайн анкета сред 784 фирми в страната, направена в периода 10 ноември - 10 декември.
Според данните от изследването 75% от анкетираните компании посочват липсата на подготвени кадри като водеща пречка за бизнеса у нас. На второ и трето място обаче се нареждат пречки, поставени от държавата.
Общо 62% от анкетираните смятат, че бюрокрацията и регулаторната тежест са били водещ проблем за бизнеса, докато 61% посочват като такъв често променящата се нормативна уредба.
Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%).
Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.
От БСК отчитат влошаване на бизнес климата в страната, като според данните им това е част от обща негативна тенденция.
Тя започва през 2020 г. с COVID кризата, а след това е допълнително засилена от войната в Украйна.
Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на положението за бизнеса виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на собствените си компании отчитат 22%.
От БСК посочват, че всички компании отчитат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г., като това се изразява както в намаляване на обемите на производство, така и на продажбите и на предлагането на външните пазари.
Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.
По отношение на работната ръка, проучването на БСК показва, че след моментния спад през 2020 г., тенденцията отново е към ръст на търсенето.
Това се вижда най-вече спрямо позиции в изпълнителския състав и тесни специалисти и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.
Анкетата на БСК показва и ръст в одобрението за присъединяването на България към еврозоната, като 60% от бизнесите са се застъпили за тази крачка спрямо 47% през 2021 г. Сериозно намаляват отговорите "не мога да преценя" (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване степента на информираност по темата.
Българската стопанска камара вижда като основни рискове за развитието на икономиката на страната ръста на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда.
Общо 67% от анкетираните очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г.
Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията - 56% от анкетираните очакват негативно влияние за бизнеса си. Това е ръст в песимистичните нагласи в сравнение с края на 2022 г.
Очакванията за покачване на цените на труда карат 67% от компаниите да се подготвят за вдигане на заплатите през 2024 г.
Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%). 32% от участниците в проучването ще търсят нови пазари, докато 30% планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.
Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите - 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.
По-голямата част от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили.
Едва една трета от анкетираните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси.
Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).
