Преди време директорът на русенската болница д-р Иван Стоянов си направи експеримент със служителите от Спешното отделение. Преоблечен като клошар, той търси помощ и симулира всички симптоми на инфаркт. В продължение на почти час чака да му обърнат внимание. Ако беше действителен случай, за това време щеше да се е представил пред небесните порти.
По принцип идеята на бюрокрацията е - била тя в бизнеса или в държавна институция - да въвежда ред, да следи за качество и за изпълнение на разпоредбите за сигурност. Понякога обаче бюрокрацията се изражда в едно дребнаво, запетайкаджийско изчадие, което обсебва основната роля на институцията и подчинява всичко на себе си.
Така, когато преди два дни мъж е блъснат на метри от входа на спешното отделение на "Пирогов", лекарите там отговарят, че по разпоредби нямат право да излязат, за да помогнат и да приемат пострадалия. Звъннете на 112 и оттам да го превозят. Или го докарайте сами с личния си автомобил. Нищо, че жертвата е на 50 метра от работното им място.
Понякога животът е като черен хумор.
Вината е най-вече в системата от сухи правила, които обсебват основната функция на една болница и на едно спешно отделение - да лекува и да спасява животи. Но зад правилата стоят хора, а хората би трябвало да имат морал и съвест.
Преди две години, в много подобна ситуация, мъж почина отново на метри от "Пирогов". Тогава, както и сега, имаше назначена проверка от Министерството на здравеопазването, възможно е после да е имало и наказани. Очевидно обаче изводи не са направени и когато има тежко пострадал човек наблизо, отново няма кой да му окаже помощ.
Според "Пирогов" подобно излизане е потенциален риск за живота на някой пациент вътре в сградата на болницата. Това е хиптеза. Какво обаче се случва на практика - животът на един пострадал възрастен човек, намиращ се на 50 метра от болницата, наистина е застрашен.
Ами ако състоянието му беше по-тежко? Ако линейката, която в крайна сметка е повикана и идва от съвсем друга болница, беше закъсняла? Щеше да е с цената на един човешки живот.
Оставяме настрана доколко е оправдан този разход за Бърза помощ, при положение че пострадалият е на метри от лечебно заведение, и дали заради бюрокрацията на Пирогов не се застрашава живота на съвсем друг човек, който се нуждае от същата линейка в този момент.
Голяма част от служителите в спешната помощ са претръпнали на подобни болки. И разбираемо - работата им е напрегната, не е като да не са виждали смърт. Като добавим дългите дежурства, не особено високото заплащане, отношението, което се получава от някои пациенти или близките им, вероятно е лесно да се притъпят всякакви усещания.
И все пак всеки един от тях е държал Хипократовата клетва да пази човешкия живот. И всеки един от тях си е избрал медицината като призвание, а не като обикновена професия.
Междувременно по случая здравното министерство е назначило проверка. Поредната.
Сигурна съм, че лекар, който в момента не е на работа, но който се озовава на едно и също място с пострадал човек, би отложил личните си ангажименти и би оказал първа помощ и съдействие за организиране на правилното му манупулиране. Когато са на работа, обаче - трябва са там.
"...лекарите там отговарят, че...." Явно става въпрос за телефонен разговор. На телефон отговаря някой телефонист, в най-добрия случай мед. сестра или фелдшер. Едва ли някой е изтърчал от местопроизшествието до болницата /и по-точно до коя нейна част?/, че да говори лично с " лекарите" ? "Лекарите" - не са 2 или 5, те са няколко стотин. Дори едва 20 % от тях да са били в момента на работа, няма как да са дали ТЕ ТОЧНО отговора, какъвто и да е той. Така че това не може да е съвсем вярно. Това е мълва тип ЕЖК.
Само като чуя/прочета, че някой писач/чиновник се позовава на Хипократовата клетва и направо ми призлява. Що, бе, Авторе, тия дето не са се клели не трябва ли съвестно да се вършат работата?? Журналята например? Много е хубаво, че мнозинството от форума разбират, че правилата и дисциплината правят медицината медицина. И че такива като пикси-микси-фикси просто са прекалили с гледането на докторски сериали. Като напр., как новият директор на болницата от Откраднат живот си зашива сам раната, точно като Рамбо. Да се смееш ли, да плачеш ли?!
Нормативните разпоредби не (могат да) стоят над основната задача на една болница и мед. персонал, който работи там. Първостепенна задача е да се спаси живота на пострадал. В тази (а и други) спешни болници работят повече от един екип. Така напр, ако има кардиак арест в самата болница, кой се отзовава? Има екип, най-често от интензивното отделение (реанимацията). В работно време има поне 2 екипа в реанимацията, така че дори единият да бъде извикан по спешност, остава вторият. Има и анестезиолози от операционната, както и разни шефове, които основно се мотаят и имат срещи по цял ден. Достатъчно е от спешният кабинет да проверят за какво става дума и да извикат екип от реанимацията. Изобщо, решение има и то не е особено сложно. Нооо.. няма организация и, най-вече, няма човещина. Тотална незаинтересованост, както впрочем, е навсякъде в България, от върха на властта до обикновения човек. А иначе, за всяко идиотско деяние винаги може да се намери философско оправдание.