Преди време директорът на русенската болница д-р Иван Стоянов си направи експеримент със служителите от Спешното отделение. Преоблечен като клошар, той търси помощ и симулира всички симптоми на инфаркт. В продължение на почти час чака да му обърнат внимание. Ако беше действителен случай, за това време щеше да се е представил пред небесните порти.
По принцип идеята на бюрокрацията е - била тя в бизнеса или в държавна институция - да въвежда ред, да следи за качество и за изпълнение на разпоредбите за сигурност. Понякога обаче бюрокрацията се изражда в едно дребнаво, запетайкаджийско изчадие, което обсебва основната роля на институцията и подчинява всичко на себе си.
Така, когато преди два дни мъж е блъснат на метри от входа на спешното отделение на "Пирогов", лекарите там отговарят, че по разпоредби нямат право да излязат, за да помогнат и да приемат пострадалия. Звъннете на 112 и оттам да го превозят. Или го докарайте сами с личния си автомобил. Нищо, че жертвата е на 50 метра от работното им място.
Понякога животът е като черен хумор.
Вината е най-вече в системата от сухи правила, които обсебват основната функция на една болница и на едно спешно отделение - да лекува и да спасява животи. Но зад правилата стоят хора, а хората би трябвало да имат морал и съвест.
Преди две години, в много подобна ситуация, мъж почина отново на метри от "Пирогов". Тогава, както и сега, имаше назначена проверка от Министерството на здравеопазването, възможно е после да е имало и наказани. Очевидно обаче изводи не са направени и когато има тежко пострадал човек наблизо, отново няма кой да му окаже помощ.
Според "Пирогов" подобно излизане е потенциален риск за живота на някой пациент вътре в сградата на болницата. Това е хиптеза. Какво обаче се случва на практика - животът на един пострадал възрастен човек, намиращ се на 50 метра от болницата, наистина е застрашен.
Ами ако състоянието му беше по-тежко? Ако линейката, която в крайна сметка е повикана и идва от съвсем друга болница, беше закъсняла? Щеше да е с цената на един човешки живот.
Оставяме настрана доколко е оправдан този разход за Бърза помощ, при положение че пострадалият е на метри от лечебно заведение, и дали заради бюрокрацията на Пирогов не се застрашава живота на съвсем друг човек, който се нуждае от същата линейка в този момент.
Голяма част от служителите в спешната помощ са претръпнали на подобни болки. И разбираемо - работата им е напрегната, не е като да не са виждали смърт. Като добавим дългите дежурства, не особено високото заплащане, отношението, което се получава от някои пациенти или близките им, вероятно е лесно да се притъпят всякакви усещания.
И все пак всеки един от тях е държал Хипократовата клетва да пази човешкия живот. И всеки един от тях си е избрал медицината като призвание, а не като обикновена професия.
Междувременно по случая здравното министерство е назначило проверка. Поредната.
