Не може да не сте разбрали: продуцентите на ВИП Брадър опитали да примамят Калин Терзийски за новия си сезон, като му предложили една торба с пари - "обезщетение" за неминуемата излагация.
Като всеки средноинтелигентен човек - отказал.
Обаче вместо като всеки средноинтелигентен човек да "плюе и отмине", писателят се трогнал от допира с халтурата и намерил за уместно да въздъхне тежко в профила си във Фейсбук.
Ама толкова тежко, сякаш Всемогъщият Бог отваря ципа на дюкяна си (както е казал Вонегът, който никога не е печелил Европейската награда за литература).
"ВИП брадър оценява моето неписане за четиресет дни - колкото струва моето писане за три години! Тези, които живеят в България - така ме оценяват"
"Кой определя кое е ценно и кое не? Не сме ли ние? Не сте ли вие?.. Между другото - аз няма да отида. Не защото ме е срам от вас. Вас трябва да ви е срам - от мен."
Честно казано, наистина ни хвана малко срам - от оня специфичен срам, който човек изпитва от неудобство, докато наблюдава как друг се излага, без да се усети.
Телевизията е опиум за "раята", ха добро утро!
Тя и досега си беше такава, но очевидно не пречеше на маса интелектуалци да ситнят от едно студио в друго по всевъзможни "наболели" теми от вечеринки. Всяка прилика с действителни лица и събития е неслучайна.
Дайте да се разберем - да различаваш кича от добрия вкус не е чутовен подвиг, а е въпрос на възпитание и себеуважение. Добрият вкус и авторитетът - за разлика от известността - не се произвеждат и не се продават.
Нито са обект на синдикална защита, както вероятно им се иска на много хора.
Вярно е, че по Националната класификация на длъжностите съществува професия "Писатели и сродни на тях" (култова формулировка), но пък никъде не пише да има щат "Жив класик" или "Непризнат гений", още по-малко "Клет интелектуалец".
Както е казал един друг писател, който също няма честта да е лауреат на литературната награда на Европейската комисия: никога не влизай в спор с идиот, понеже страничният наблюдател може да не схване разликата между двама ви.
Да изобличаваш пошлостта на фабриката за фалшиви герои, докато си броиш лайковете във Фейсбук - това пък е още по-смешно.
