В гена на българина добротата, помощта за другите е заложена, каза българският еврокомисар Кристалина Георгиева, оправдавайки попадането ни в поредната лоша класация - топ 4 на страните, където доброволният труд е под 10%. В България е 6 на сто.
Според еврокомисарката причините за липсата на добра воля в полза на ближния били, от една страна исторически и наследени от соца - даде за пример ученическите и студентски бригади, от друга - че сме били сред най-бедните в ЕС и затова средоточието било в прехраната на семейството.
Г-жа Георгиева вероятно е забравила. Бригадирският труд, за който говори, не беше доброволен, а задължителен - освен за малцина, издействали си медицински бележки, и се заплащаше с някакви пари. Задължителни бяха и петъчниците, и съботниците, и парите, които се събираха от децата от предадени разни билки и вторични суровини, които отиваха за знайни и незнайни акции.
При социализма доброволчеството беше еквивалент на лицемерие, облечено в медийна пропаганда. Дори и консервите, събирани за "бедстващите" братя и сестри в разни соцстрани м знак на солидарност. Днес и някои неправителствени организации, слава богу, не всички, са се маскирали в разни милосърдни униформи - за да теглят европари.
Добротата не се залага в гените, тя се възпитава - от семейството, училището, общността, обществото. Вижте какъв пренебрежимо малък брой адвокати вземат дела про боно. Дали познавате известни лекари, които дават безплатни консултации - не става въпрос за частни болници, които по този начин привличат пациенти...
Или известни спортисти, които отделят няколко часа от времето си за срещи с талантливи деца? А дали се сещате за знаменит български музикант, който без пари да дава консултации един път в годината да речем? За учители, които да работят по два часа седмично с деца на бежанци например...
Пред Кристалина Георгиева министърът на културата Вежди Рашидов заяви, че е готов проект на Закон за доброволчеството, който скоро ще бъде внесен в Министерския съвет.
Добрата воля не се разписва в закон. А мнозина у нас са се убедили колко истина има в прозрението "не прави непоискано добро". В очите на повечето българи някой, който прави нещо добро за другите, без да получава отплата за работата си, е смешник и глупак.
Но извън народопсихологията ни на мнителен, безкрайно търпелив (за 500 години турско робство в България има само девет самостоятелни опита за въстания) и мрънкащ народ, има и още един обективен фактор - държавата.
Властта и представителите й не са сред тези, които съзнателно, целенасочено и всекидневно работят и насърчават доброволчеството. Единствено по избори или по благотворителни, обилно онагледени в медиите кампании за трупане на рейтинг. Там случайни новини не попадат.
Разбира се, от една определена гледна точка най-големите доброволци на тоя свят би трябвало да са политиците. Но ако перифразираме една филмова реплика, когато някой сменя бизнес за милиони срещу десетки пъти по-малко заплащане, човек винаги си задава въпроса: И още какво?
Големите медии също не изобилстват от представяне на хора и събития, които са добър пример как всеки от нас да отдели не толкова много време, за да направи нещо добро за другите. Не кал. В такава всеки ден газим.
