"Такова беше времето" се превърна бланкетно оправдание за всички грехове на стария режим.
Независимо дали става дума за Народния съд, за физическото изтребление на "бивши хора" по лагерите, за доносничеството, за Възродителния процес, за евтиния битов реваншизъм или за мълчанието на "кротките" свидетели - всяка съвест си има чистилище.
Времето пере без накисване.
Този намек сякаш се е пропил и в кампанията на Тома Томов.
Ветеран с десетилетен опит в българската журналистика, признат авторитет в гилдията, автор на стотици филми, статии и интервюта, с вагони прочетени книги зад гърба си, сега той ще "дърпа" листата на БСП в Благоевград - мястото, от което започна политическата кариера на Бойко Борисов през 2005 г.
Да жертваш покоя на личния си живот на 74-годишна възраст в името на подобен неблагодарен занаят, не е за хора с чувствителен стомах.
Но преминеш ли веднъж чертата, правилата на играта се променят. Вечно питащият се принуждава да отговаря, а отговорът "Такова беше времето" отдавна не служи като индулгенция.
Наивно би било да се очаква покаяние заради службата на ДС по времето, когато сигурността на Народната Република означаваше сигурност на Партията.
Ненормално би било и да се очаква, че Тома Томов ще се отрече от покойния си баща - директор на Затвора в Белене през 60-те години, който е един от стотиците мълчаливи свидетели на садистичната месомелачка (ако не и съучастник).
Но не е ли смущаваща лекотата на признанието за онази "привилегия" да не се налага да драскаш интригантски доноси благодарение на звездния си статут и другаруването с Батето?
Как е възможно да претендираш, че ще водиш борба с клептокрацията, когато отказаш да осъзнаеш, че тя е ремисия на същите злокачествени тумори на миналото?
Как е възможно да приравняваш с всевъзможни "криминални престъпници" онези политическите затворници, оставени да доизлежават присъдите си в уж закрития концлагер в Белене като "контрареволюционери"? Незнание ли е това или неспособност за признание?
Такова е било времето, но само за половината български народ. За жертвите времето е било друго. Затова малко смирение никога не е излишно.
Бардаров Тва е очевидно за част от елита- аз питам дали наистина е имало и хора от местния "син" елит, които са желали и подпомогнали промяната и са се възползвали активно от нея...като знам, че после много дами от "сини" семейства са се изпоженили съвсем охотно за "червени" кавалери и обратно... като чета за първите избори и конфигурации тогава...чудя се. После, не мога да приема за коректна към нашето население евентуалната теза, че целта на промените първо наляво, а после-надясно- оправдава средствата и цената...големите и силните световни сили/сини или червени, все едно/ би трябвало да подпомагат малките и слабите, а не да се възползват егоистично от тях...не е мъжка постъпка иначе, както и да го погледнем...И питам- как ще ме учи на морал някой, на когото му липсва благородство?
Е, такова е било времето! Много удобно оправдание, за да може това време да продължи вечно, а другарите да продължат да ни водят за носа като тъпи скотове во веки веков. Крайно време е соцмъглата да се изпари от главите ни, и тези които са писали доноси да си гледат старините в къщи.
@ 36 Опа.Това вече звучи по-достоверно- май БГ обществото има дълъг вътрешен разговор за провеждане...боичките вече станаха повече от 2... ПП Основен проблем в идеологията на комунистите е методът на насилието. Друг основен проблем е невъзможността идеологията им да промени психиката на човека- да премахне лакомията, тщестлавието и властолюбието му. А дитирамбите, които значителна част от ЕнтелЕгенцията е леела впоследствие, са си чисто неин проблем. Не е задължително да си професор, човек на изкуството или журналист, ако цената ще е такава...можело е да си останеш "прост" учител или нещо съвсем обикновено да работиш.
Предлагаме ви кореспонденция на полк. Томов (бащата на доносника), в която той лично обяснява как всеки ден в поделението му се убиват хора и обсъжда с началници как да се извозват и крият трупове, защото зверствата вече биели на очи. Част от „преписката по повод погребването на лагерниците, починали в Т.Г. (Трудова група) Ловеч” (известна като „Под. (еление) 0789): „Лично строго секретно! ЧРЕЗ НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” към М. П. (М-во на правосьдието) (по това време началник на въпросният отдел е ген. майор Желязко Троев) до Др. зам. министър (МВР) – генерал Мирчо Спасов Докладна записка от полк. Никола Томов Николов н-к З.О. (затворническо общежитие) с. Белене, относно: Починали въдворени от под. 0789, които се заравят на остров „Предела” Още когато под. 0789 беше на местостоянка в с. Белене починалите въдворени са заравяни на остров „Предела”. Това продължава и сега, когато поделението се намира в Ловеч и става твърде явно и открито. С камион, който е известен на цялото село Белене и на всички служители и затворници, се докарва през деня трупа в един чувал-сламеник. Камиона спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се в една лодка, която се прикачва за моторница „Чавдар”, и заедно с трима затворници, заминават на острова да заровят трупа. Случвало се е камиона в един ден да дойде по два пъти, веднаж сутринта и още веднаж до вечерта. Когато камиона дойде вечер на мръкване, трупа остава до сутринта в него и чак тогава се сваля и заминава за „Предела”. При пристигането на камиона и в селото и в затвора казват „пристига колетна пратка от Ловеч”. Затворника, който го заравя, се нарича Канто и му казват „Погребална агенция Канто” и пр. Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католишко, и че много от служителите в затвора са от същото село и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт. От шофьора на колата от Ловеч или от служители пътуващи със същата кола от Ловеч до Белене, се научават даже имената на починалите въдворени и данни „кой друг е втасал и кога ще бъде докаран със следващата пратка.” (Подчертано ръкописно) На основание гореизложеното, с цел да не се вдига толкова излишен шум относно починалите въдворени, ПРЕДЛАГАМ: 1) В заравянето на починалите въдворени да не вземат участие затворници, а само служители от милиц. охрана при О.З. Белене или от под. 0789 – Ловеч. 2) Колата със труповете на въдворените да тръгва от Ловеч около 3 часа след полунощ, за да пристигне в Белене не по-късно от 5 часа сутринта. З) Труповете да се откарват с колата до бившият 1-ви гарнизон на Вътрешни войски и от там да се прехвърлят на „Предела” който е срещу гарнизона. Може да се минава и покрай V-ти обект и по външната дига с камиона да се отиде пак до „Предела”. 4) Служителите, които ще участват в заравянето на труповете, да се подберат и да се задължат да пазят тайна. Горното донасям за сведение и разпореждане. С. БЕЛЕНЕ НАЧАЛНИК ЗАТВОРА 19 юли 1961 г. Полковник: (Подпис)” Върху писмо до друг полковник-екзекутор от ДC, обер-палачът генерал-полковник Мирчо Спасов е поставил следната РЕЗОЛЮЦИЯ: „Др. Монов – Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починали в ТВО (Трудово (!) възпитателно (!!) общежитие (!!!)) – Ловеч при пренасянето и заравянето им. Съгласен съм със всички предложения на др. Томов, които трябва точно да се изпълняват. Освен това да се видоизмени, а често и сменява постоянната и позната камионетка. Също може да се взима за целта камион или газка и от Окр. упр. МВР – Ловеч, за да се разнообразява транспортирането. Заедно с др. Александров окр. Н-к МВР и др. Гогов обсъдете подробно какво още е необходимо, за да се запази известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи. М. Спасов” Зам. министърът е дал на 5 авгyст 1961 г. и устни указания… Тази „класифицирана” зловеща кореспонденция се намира в архива на МВР във фонд 2, опис 1, архивна единица 102, стр.1-6
@ 47 Ах-ах-ах...майкоо, каква каша... ще трябва да го поосмисля тва от линка. Засега ми изглежда на нещо от сорта- отпред маршируват идеалистите, отзад се присламчват циниците. Абе,хора, култура и морал наистина ли са толкова несъвместими? ПП мадам Шанел е имала любовници в спектъра от англ. лорд до немски офицер, да?
ДИ Ахахах, погледнах го този автор в уикито. Той пък съвсем различен от баща си, чичо си/вуйчо си и пр. Абе, кво става, тука бе ? Ние сме е.ати нацията- верно, такъв карашък нема никъде... направо ставаш разноглед.
Че то ако връщаме така старите престъпления и тем чодобни, не би ли трябвало да поставим въпроса за "цивилизованото" изтребление на истинските американци и да придадем нов смисъл на израза "а вие защо биете негрите"...
"За жертвите времето е било друго. " За жертвите на системата, времето тогава е свършило. На част от тях е свършил насилствено живота. За близките им навън са били залостени почти всички врати, на които са потропали за работа. Факт. Кръвта вода не става. И за едните, и за другите.
Ей така смятам- не можеш да мразиш родителите си, каквито и да са били. Може, евентуално, да не ги обичаш, но не чак да ги мразиш. После- като видиш, че някой от ваште е сгафил в нещо- според общочовешките морални стандарти- не го подкрепяш в това и не му подражаваш в това. Просто разделяш нещата. Е, и най-трудното- като видиш, че си облагодетелстван/а именно благодарение на тези му/й морално неприемливи постъпки, правиш нещо по въпроса, да компенсираш онеправданите, поне някои, поне отчасти и не си въобразяваш, че си кой знае какво... и междувременно гледаш да дръпнеш по пътя на човешкото развитие, колкото можеш, като гледаш това да не е за сметка на прекъснатото развитие на някой друг... И смятам, важно е да се спазват на макс Двете ч-та: чистота и човещина.
Не знам някой от наследниците на хитлеристката партия, да е издиган на ръководни постове с оправданието, да простим, такова беше времето! Хора осъзнаите се!
В мемоарите на Георги Константинов, които цитирах, политическият затворник описва един изключително интересен момент, в който разказва как е станал свидетел на ненормална сцена: в затвора в Белене се е появило едно момче по къси панталонки, което е развеждано от надзирател да види „как се калява стоманата” върху наказан с побой един политически затворник. Константинов пише, че това момче е било синът на началника на затвора и ще се превърне, цитирам, в „най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов”.
Принципно казано, никой няма право да съди лично никого, обаче всеки е длъжен да съди сам себе си...супер трудно е, мога да го потвърдя от личен опит Иначе е много полезно.
Е, това ако не е донос, какво е? Принос. Към сигурността на нацията...
Dear Ivan, в годините преди 89-а, от мен искаха да напиша с кого и къде съм пил, по време на градска отпуска. Написах есе за улиците и Морската градина на Варна, без да споменавам никого поименно. Няма да обяснявам какво ми струваше това, но печалбата беше, че повече не се тестваха да ме вербуват. Смея да твърдя, на базата на "безобидния" пример, че хабер си нямаш за методите на ДС от онова време.
Значи, физиката е голяма наука... наскоро си дадох сметка, че колкото повече натискаш някого "да си признае грешките" ,толкова повече ти се опъва той- Трети закон на Нютон. Нормално. И, понеже никой от нас не е Господ и не знае точно как стоят нещата,реших- казвам, какво мисля, но после го/я оставям на мира. И наблюдавам.- Ако наистина са сбъркали, след известно време /дълго или не/задължително влиза в действие Първият Нютонов закон, а след това-и Вторият. Само че, външната сила обикновено не е чак толкова външна... а резултатът от предизвиканото ускорение е влизане в действие на Третия закон на термодинамиката. Който успее дотогава да се осъзнае, спасява се. ПП Същевременно, наблюдавам и себе си за подобни "симптоми". Неприятно, но много полезно...