Нов панаирджийски скандал с участието на Волен Сидеров, този път в БНТ. Всички сме изненадани, всички сме възмутени... нищо че този филм го гледаме вече толкова пъти от 2005 г. насам, че можем да предугадим следващата публична проява на 63-годишния председател на "Атака" с точност до минутата.
Волен си е такъв и ние познаваме това му лице прекалено добре. Дойде ли време за избори, се започва с цирковете: пукане на гуми на АМ "Тракия" през 2006 г., нахлуване в БНТ с искане за право на отговор като в бащиния през 2009 г., пиянски скандали на борда на самолет на "Луфтханза" през 2010 г., бой с камъни пред Баня Баши през 2011 г., препасване с пистолет и полицейска палка в Народното събрание през 2013 г., обиск на лични документи на французойка в самолет и юмрук в лицето на униформен полицай на летище Варна през 2014 г., въргал в НАТФИЗ през 2015 г.
#ИЗВИНИСЕБЕ, ама няма...
Гледката на Сидеров "във фаза" има привлекателната сила на ПТП, заради което хората намаляват скорост, зяпат с гузно любопитство и подминават по пътя.
Големият дебат в случая е друг - трябва ли да обръщаме внимание, да се говори, да се осъжда и т.н. поредната хулиганска проява на един депутат, който все по-рядко успява да привлече камерите в своя посока?
От една страна - да. Волен Сидеров е народен представител, който си позволява скандално поведение по национална телевизия, обиждайки свои опоненти и раздавайки квалификации, за да се стигне дотам, че охраната да влиза и да го извежда от студиото. Сидеров е член на парламентарните комисии по външна и по вътрешна сигурност, има гарантиран достъп до медии, нещо повече - има свои, партийни медии.
Той е официално лице в Република България. И като такъв е длъжен да се държи на ниво - нещо, което не прави. Съответно, обществото има право да бъде коректив и да изисква от него подходящото поведение за един народен представител.
От човешка точка е правилно да се противопоставиш на някой, който публично буйства като хулиган и обижда.
НО...
Този мач сме го играли вече толкова много пъти, че е трудно да им хванеш бройката. И нито веднъж не се е стигнало дотам Волен да си вземе бележка. Дори и в редките случаи, когато той се извинява за действията си впоследствие (както беше при случая с екипажа на "Луфтханза", където отново имаше "случка" през 2010 г.), това не трае особено дълго.
И все пак не в това е въпросът. Волен Сидеров се "храни" от подобни скандали. Те му помагат да остава актуален и значим в политиката. Такива ситуации го задържат в очите на електората му и му запазват имидж на човек, който не се притеснява да се защити, когато всички други са срещу него.
Затова той вика, скача, обижда, напада клекшопове и студенти, кара се със стюардеси и се въвлича в магистрални сблъсъци. И продължава да гради своя мит за пред гласоподавателите, че медиите го мразят и го нападат, защото не искат той да казва "истини".
А сега това му е все по-нужно. От години медии, експерти и анализатори предвещават политическия залез на Волен и "Атака", но той все не се случва и те успяват да се класират по някакъв начин отново. Сега нещата са по-различни.
Последните избори през май показаха все по-силната маргинализация на партията, която събра малко под 21 хил. гласа в цялата страна. Дори бившият член на "Атака" Минчо Куминев събра повече от цялата партия.
В момента никой не си прави илюзиите, че като кандидат за кмет Сидеров ще се класира сред основните играчи. Партията му в социологическите изследвания вече по-често попада в онази мрачна бездна на графата "Други" - гробището за политически формации.
И макар този процес да е бавен, той е все по-сигурен. В полето на национализма вече има достатъчно играчи, които да конкурират "Атака" за гласове - и по патриотична, и по русофилска линия, и по линия на критика на модерния либерализъм.
За разлика от тези играчи образът на Волен Сидеров отдавна е изхабен за пред обществото. И политическата му адекватност вече се измерва по-скоро с имена от ранга на Митьо Пищова, отколкото с онези в основата на политическия дебат.
Така че от тази гледна точка - не, не си заслужава да коментираме изцепките на лидера на "Атака". Те приличат на предсмъртни гърчове на една умираща политическа кариера.
Все пак нищо не гарантира, че "Атака" няма пак да ни изненада с някоя нова коалиционна акробатика, която да ги задържи още малко в политиката.
Така че ако трябва да обръщаме внимание на този случай, нека го обърнем към всички онези вечно готови на компромиси "системни" партии, които влачат Сидеров на гърба си заради "безценния" му пръст върху парламентарния бутон - от ВМРО и НФСБ, които си позволиха да го включат в коалиция след осъдителната присъда за ексцесиите в НАТФИЗ, през ГЕРБ, които така и не сложиха чертата между допустими и недопустими партньори, та до БСП и ДПС, които позлатиха Сидеров в името на крепежа на Орешарски.
А за сегашния скандал - няма смисъл. Там нещата напомнят на онази табелка в зоопарка - "Не хранете маймуните".
