„Няма да купуваме от Русия. Поръчката ще е за страни от НАТО и ЕС, защото добре знаете, че спрямо Русия са в сила санкции."
Това бяха думите на министъра на отбраната Николай Ненчев в началото на годината, когато обяви, че има намерения да купи шест нови двигателя за МиГ-29.
Десет месеца по-късно обещанията бяха позабравени. Обявената обществена поръчка за доставка на моторите беше прекратена, а МО реши да мине към пряко договаряне с една-единствена фирма - представителя на руската компания РСК „МиГ" в България.
По ирония: военният министър не просто се принуди да се пазари с руснаците, които доскоро обвиняваше опит за склоняване към корупция, но този път по схемата се появи и посредник.
А посредниците също трябва да ядат и това си има едно много просто финансово измерение.
Сериалът с МиГ-овете все повече се отдалечава от хепиенд. Когато Ненчев се договори с Полша за ремонта на шест двигателя за МиГ-29, се похвали, че не само е спестил милиони на държавата, но и че работи за прекъсването на зависимостта от Русия във военната сфера.
Още тогава беше ясно обаче, че поддръжката на българските изтребители далеч не опира само до доставка на ремонтирани двигатели. Ясно беше и че Полша няма капацитет да поеме тази поддръжка в пълен обем.
Тогава Ненчев обеща да осигури напълно изправни двигатели за МиГ-29 до края на годината с изричното условие, че няма да се поръчват от Русия.
Преговорите с единствения доставчик, отговарящ на изискванията на МО, обаче се провалиха за няколко седмици. Фирмата „Авиостарт", която може да достави техниката едва през 2017 г. (четири нови и шест употребявани двигателя), поиска 42,7 млн. лв. срещу проектен бюджет от 36 млн. лв.
Под заплахата от пореден скандал с ВВС преди избори - Николай Ненчев благослови МО да се хвърли в мътните води на прякото договаряне с фирма, която не крие, че е посредник на РСК „МиГ".
„На този етап ние нямаме друга възможност". Обратно в изходна позиция.
За справка: когато през 2015 г. РСК „МиГ" ремонтираше един двигател РД-33, цената беше малко над 1,3 млн. евро.
Днес МО планира да купи и чисто нови, и употребявани двигатели със същия потенциал за летене - 350 часа преди задължителен ремонт. Само че средната цена на двигател вече е 2,2 млн. евро.
Не само, че държавата ще плаща в пъти повече за един и същи технически ресурс, но и ще се презапасява с двигатели за самолет, който уж трябваше да бъде свален от въоръжение до края на десетилетието.
За година и половина военният министър се повози два пъти на МиГ-29 и изпълни един прекрасен геополитически лупинг - набра скорост, за да скъса всякаква зависимост с Русия, и накрая се оказа там, откъдето се тръгна.
За 18 месеца въздушна акробатика от страна на министър Ненчев, нито България има по-силна армия (и ВВС в частност), нито бленуваното скъсване на зависимостта от Русия е факт, нито са спестени народни пари (даже точно обратното).
