Живеем в свят, побъркан на тема контрол. Оруел би се плеснал по челото от недоумение, ако види колко лесно се съгласяваме с разполагането на камери на всеки ъгъл, на работните си места, във въздуха (дронoве), че дори в домовете ни.
Вече не е нужно Големият брат да ни следи - ние сами се снимаме и после споделяме дори най-интимни мигове с познати и непознати. А това ни подсеща и за ужасяващите нива на воайорство, които се изразяват в гледането на риалити формати, показващи ежедневния живот, личните драми и интриги на истински хора.
На видеонаблюдението се гледа като на ултимативното средство за контрол. Последната идея в тази насока е у нас да се стигне до масово разполагане на камери в детските градини като превенция на случаите на насилие над деца.
Предполага се, че работещите в детските заведения няма да си позволят да посегнат, знаейки, че камера следи всяко тяхно действие. Тук обаче се приема, че зад всеки шамар на „лелката" стои съзнателно действие, а не невъздържана реакция, провокирана от преумора, неспособност за справяне с група от 30 невръстни деца, слаба професионална подготовка и/или професионално прегаряне.
Поставянето на камерите едва ли ще пребори проблемите с персонала на детските заведения, но със сигурност ще създаде още по-голямо напрежение за работещите там. Особено ако всички родители във всеки един момент имат достъп на живо до картина от случващото се в детската градина.
Оплаквания от типа на „защо обръщате повече вниманието на детето X, а не на моето?", „защо позволихте на детето ми да си играе с тази опасна играчка", „не искам да пускате детето ми при детето X" и пр. няма да са рядко срещано явление. Много "загрижени" родители ще се поддадат на изкушението да възпитават децата си от дистанция.
Доверието в системата определено липсва - да поставяш СРС-та в плюшени мечета, за да наблюдаваш поведението на възпитателките, показва именно това. Съвременните родители са склонни да нарушат закона (и най-вече Конституцията), заснемайки без разрешение възрастни и деца, когато подозират, че някой е засегнал детето им.
Но ако всеки родител има достъп до постоянното видеонаблюдение, дали това ще доведе до повече спокойствие, или до по-масова параноя?
Видеоконтролът ще заглуши симптомите на проблемите в предучилищното образование, но няма да излекува причините за „заболяването".
По-сериозните изисквания към настоящия и бъдещ персонал, психологическите проверки, облекчаването на работата в обществените детски заведения и промяната в подхода към децата са само част от мерките, които могат да създадат една по-различна среда. Среда, в която вече няма да чуваме поредната история за бесни родители и възпитателка, ошамарила децата им.
Всички тези решения обаче отнемат време, ресурс и усилия, които са много по-големи от най-лесния, бърз и удобен вариант - да сложим камери, а възпитателките „сами ще се контролират".
Камерите биха имали смисъл и не биха създали допълнителни проблеми само в случай, че достъп до тях получават само представители на образователните инспекторати по места (сегашните Регионални управления на образованието), както и органите на полицията. И то в случай, че е налице официално подаден сигнал от страна на родители, за да се установи имало ли насилие над дете или не.
Не трябва да пропускаме и възможното отражение на камерите върху психиката на самите деца, които в един или друг момент ще разберат, че са под постоянно наблюдение. Не само от страна на своите родители, но и на всеки, който по някакъв начин бе се сдобил с достъп до системата.
Така от малки ще бъдат възпитавани да се съобразяват със "стъкленото око" горе в ъгъла, което може да бъде използвано за осъждане и на техните действия и грешки.
Нещо, което би трябвало да притесни всеки съвестен родител, преди да даде съгласие за разполагане на видеонаблюдение в учебните заведения. А за да има камери, е нужно единодушие - каквото липсва дори сега.
И да, и не.....Мамите не са по-различни от учителките и лелите. В този казус няма добри и лоши. Има само страдащи - децата. Възрастните си играят на пинг-понг с вината. Моя близка, стоматолог, се принуди да постави камери в кабинета си, за да се предпази от евентуални обвинения, че е нанесла "емоционални" страдания на нечие дете. Камерите се забравят 5 дни след като са поставени. От всички. А дали някои мами няма горчиво да съжаляват, ако видят какви ги върши рожбата им извън дома?? Чудя се. Въпреки всичко, ако камерите дават сигурност, поне малко, защо не??
Има - няма Господ , респ. камери, ти живей ( действай ) все едно ги има. Щом се случват бели, които не бива да остават недискутирани и без последствия, не е излишна видимостта. Всички знаем за детските учителки, поседнали да си починат по време на следобедния сън на децата и оплакващи се : Офф, каталясах с тая пълна група днес. А другата : Ще отворим прозореца като се събудят и станат потни и утре ще са половината. Дори и една стотна да е вярно, е грехота и е задължително да бъдат под контрол.
Не е нужно достъпът до камерите да е 24/7 за всеки родител. Но много ще помогне при изясняване на случаи от рода: "Защо детето ми е със синини по тялото?" "- Удари се при игра." С една молба до директорката или дори през прокурор ако трябва ще се види. А и всички "лелки"и "госпожи" преди да превъзпитат някое дете ще имат едно на ум. Да - знам, че работата с деца е трудна, знам, че не е особено високо платена, но цената не трябва да я плащат нашите деца. И боят и грубият език не са как да кажа... подходящи педагогически способи.
Е не, хора, вие сериозно ли? Наистина ли си представяте, че тия камери ще са live streem на телефоните на родителите нон стоп? И в момента има камери в класните стаи в редица училища. И има строг регламент кой, кога и поради какви причини има право да ги гледа. И не се е чуло да има смъртни случаи на учителки и тийнейджъри по тоя повод. И друго. От статията човек остава с впечатление, че тия некадърници мислят, че се едни камери ще решат всички проблеми, без да е нужно да се взимат никакви други мерки в системата. Ами разбира се, че както си трябва тояга, трябва си и морков.
В Англия, страната с най-висок процент камери на глава от населението отчитат 4% присъди, издадени въз основа на записи. Процентът на предотвратените е още по-малък. Без да смятам англичаните за върха, съмнявам се у нас да постигнем по-добри резултати с по-малко камери. Правилно се посочват като по-важни повишените изисквания и контрол на персонала. А откъде ще се вземе тоя персонал? Смятам се за спокоен и уравновесен човек. Веднаж ми се случи половин ден с 4 чужди деца и изкрейзих. След една седмица с 40, сигурно ще ме откарат на едно място, където вратите нямат дръжки отвътре. А последната набедена възпитателка, която гледах по тв снощи, е с 40г стаж. Великомученица. Огромна част от учителките и възпитателките са в пред и след пенсионна възраст. И младите се дърпат от тази непрестижна, нервна и нископлатена професия. А бг мамите писват при всяко повишаване на тон на безценните им разглезени от тях отрочета.
Хаджи, съгласен напълно. Камерите не решават нищо. Или почти нищо. Невъзпитаните деца ще станат още по-невъзпитани, защото никой няма да им прави забележка. Модерните майки обичат много думата "стрес", която си мислят, че произлиза от "стряскам се". И експлоатират неуморно тази тема. Масовото отглеждане на деца си носи рисковете. Няма индивидуални подходи, има колективни. Който не се вписва - страда. При 25-30 деца в група, страдащи със сигурност ще има. Изперкали учителки също.
Вие сериозно ли?? За да се сложи камера в детската играчка причината НЕ е недоверие в системата, а синини и промени в поведението на детето, които са навели на мисълта за тормоз и бой!!! Проблемите може би няма да се решат, както твърдите, но може би ВСЕ ПАК боят и обидите ще спрат!!!!!!!! ..... което на първо време очевидно е крайно наложително!
Когато детето ти, не иска да излезе от вкъщи, от колата...без значение през кое време от деня....Когато всяко излизане е съпроводено с рев и тръшкане и писъци. Когато отивайки да го вземеш го намираш само в стаята да плаче - другите заедно с госпожите са навън от 1 час... и то само след седмица на градина, първо човек си мисли ...е нашето ли е най-големия глезльо....Но като прибавиш и следите от нокти по ушите и ръцете (....едно от децата го ощипа случайно???) ти става ясно, че за по-трудно приспособимите деца градината ще е Ад..и че никой няма да си направи труда да ги предразположи към новата... за тях... обстановка. Решението...детегледачка....и дните ти изведнъж стават спокойни и усмихнати.... Най-големият проблем в БГ си е опростачването на хората - особено тези работещи в такива затворени (държавни) системи - училища, болници и т.н., където обяснението за отношението се свежда до .....за толкова пари, толкова.....и където никой не подлежи на контрол и наказание за недобре свършена работа. Ако една камера ....ако не друго...ще накара поне една госпожа да "отпусне" още чашка-две вода на ден на едно дете, то мисля че е добре да ги има.
Много ми е интересно, колцина от мамите и татковците биха се навили да им сложат камера на работното място, която да ги записва със звук в HD формат.
1. Щом демографският срив е колосален, значи децата трябва да се пазят. 2. Щом има инциденти, значи е необходимо да се предприемат мерки да бъдат предотвратени. 3. Когато моралът куца, наред са законите. Щом човещината не достига, ще бъдат наблюдавани. 4. На който му пречи да е на светло, да се самонаема на работа и да постъпва спрямо собствените си критерии. 5. Каквото и да прави едно малко дете, то е като животинче - първосигнално е. Т.нар. педагогически персонал най-малкото би трябвало да е подготвен теоретично как да се справя. За хората с нетърпимост към чужди деца има и други занятия. 6. Съвсем редовна практика в детски градини и училища са откритите уроци. За тях подготовката и старанието са големи. Просто ще трябва да приемат, че показните им изяви ще бъдат ежедневни.
Не мога да повярвам, че този дебат продължава! Камери има в 100% от обществените сгради, навсякъде в молове, ресторанти, магазини, хотели, по кръстовища и къде ли още не. Само да уточня - това са работните места на милиони хора. Това не променя ситуацията и не мисля, че някой от тези хора е "изтряскал" защото не му вярват и го наблюдават и му търсят сметка като прави глупости. Няма доверие без да е заслужено. Назначават ме на работа и ме следят да не правя глупости, когато се докажа ме следят по-малко. Давам си детето на някакви хора които нито съм ги избирал, нито ги познавам, нито мога да се откажа от тях, защото ще приемат детето ми в друга градина когато той излезе от университета. И следователно трябва да се изгради доверие. Камерите помагат. Не виждам пример в който да е обратното. В никакъв случай това не трябва да е единствената мярка или панацеята. Като започнем с това, че таксите които се плащат от родителите са ужасяващо ниски и реално за 60 лв на месец /в София/ не виждам как мога да очаквам каквото и да е. А от друга страна поради факта, че градините държат родителите за заложници /защото нямаш избор и нямаш никакъв механизъм да изискваш нещо повече или по-различно от тях/ системата е тотално сбъркана. И последно - не мисля, че Нова Зеландия са по-глупави от нас, но градините там има система за видеонаблюдение, където всеки родител посредством юзър и парола има по 30 минути на месец да се наслаждава на детето си. Когато детето ми беше за първи път на ясла съм си мечтал да мога да го видя какво прави в тази нова среда, как комуникира с децата, как се забавлява и какво точно прави за да го правим и в къщи. Именно и това е целта в Нова Зеландия - да познавате малко по-добре детето си и неговото поведение когато сте далеч от него, защото няма какво да се лъжим те са много различни там сред себеподобни и в друга среда.
В домовете за изоставени деца има по-крещяща нужда от камери. Там децата и да са тормозени, което е много по-вероятно, няма кой да ги защити и успокои. Няма на кого да се оплачат или да бъдат преместени в друг дом. А тормоз знаете, че се упражнява над тях не само от страна на персонала, но и от страна на останалите деца. Освен това с подобен контрол ще се следи получават ли наистина храната и дрехите, които им даряват хора и организации.
....Като че ли някой не е минал от там и не знае за какво иде реч. Аман от изтрещели милениали. Колцина са готови да видят какво правят техните деца в една нереформирана и недофинансирана система? И то не за друго, а защото са склонни само изискват, без да си дават сметка какво дават те самите. Като са ви толкова скъпи дечицата защо не стоите при тях и не си ги гледате, пък и камера си пуснете, за да има материал за другата обществена дъвка - за домашното насилие над деца
Съгласна с Пикси - ако трябва да се започне отнякъде, то е от ничиите деца. Останалото го написах в първия си пост - в огромния процент от случаите в детските градини става въпрос за прехвърляне на горещия картоф на вината. Вината на възрастните едно дете да не се чувства добре. И, ако някой твърди, че тази вина е само в персонала на детската градина, ще му кажа много здраве.
Когато ни се представя финландското образование за фаворит, тъй като резултатът му са високи постиженията на децата, при това без претоварване и затормозяване, в съчетание със щастливото им битие, също шведите - с тяхното освободено от предразсъдъци и затормозяващи догми възпитание, не бива да забравяме, че там детето е издигнато на пиедестал. Не съм привърженик на слободията, глезотиите и занемаряването на дисциплината. Но и със зъби, и с нокти бих защитила което и да е малтретирано психически и физически дете от несамоконтролиращи се, позволяващи на личните им невъздържания и некомпетентност да вземат връх над разума и отговорността.