Един от въпросите, които публиката трябва да си зададе, когато Доналд Тръмп започне поредна гневна тирада, е на кого говори и защо.
Точните пропорции от демагогия, думи, подхвърлени за отвличане на вниманието или нещо, казано в резултат на засегнато его рядко са толкова ясни, колкото бяха миналата седмица, когато Тръмп се развихри срещу имиграционните съдии, "феновете на ФБР" и дори срещу своя собствен главен прокурор. След това дойде и целият смут, който американският президент предизвика с действията си по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел.
Проблемите там започнаха когато американският държавен глава обяви, че Германия в момента е "абсолютно контролирана от Русия" - "пленена" държава.
Това само по себе си е доста смело твърдение, имайки предвид, че единственото свидетелство в подкрепа на тезата на Тръмп за подчинението на Германия е, че канцлерът Ангела Меркел позволява на руския енергиен гигант "Газпром" да изгради газопровод, който да доставя на страната природен газ. И все пак това беше особено странно избухване предвид контекста и времето.
След Брюксел и няколкодневната визита във Великобритания, Тръмп се отправи към Хелзинки за срещата на високо равнище с руския президент Владимир Путин. Там двамата ще се видят на четири очи, което ще даде на Тръмп пълна свобода и ще го лиши дори от ограниченията, които му поставя неговия собствен екип.
Миналата седмица той описа програмата за тази среща като "свободна", което малко или много е тревожен факт.
Нещо повече - Тръмп разглежда темата за Русия не толкова като дефинирана от реалностите, а по-скоро като нещо, определяно от собствените му нужди и амбиции в конкретния момент.
Почти всички споменавания на Путин от страна на американския президент по време на срещата на НАТО бяха крайно неясни и вариращи от "той беше добър спрямо мен" до гръмкото "НАТО се продава в руско робство".
На преден план изниква и въпросът какво направи Тръмп, когато на срещата на Алианса се говореше за врагове, съюзници и Русия?
Когато става въпрос за този президент на САЩ, който се гордее, че управлява страната си така, както управлява бизнес, парите винаги са възможно обяснение.
"Те плащат на Русия милиарди долари, а сега трябва да ги защитаваме от Русия", каза Тръмп, визирайки европейските държави-членки на НАТО. "Това не е честно."
Тръмп не е първият президент на САЩ, който изразява загриженост по този въпрос. Това са правили както Барак Обама, така и негови предшественици. И правилният баланс си заслужава да бъде обсъден.
Сегашният обитател на Белия дом обаче изглежда, че отхвърля цялата концепция за взаимна отбрана и разглежда НАТО като вид национален рекет, при който отделните държави плащат плик с пари на "шефа на мафията", за да им защитава границите. (Или, както наскоро каза на хората в Монтана, "Ние сме глупаците, които плащат за всичко").
И макар в четвъртък Тръмп да заяви гордо "Аз вярвам в НАТО", веднага след това той побърза да подкопае смисъла на думите си, нападайки Европа, че не се отнася справедливо към американските фермери.
Друго възможно обяснение за представлението на Тръмп - освен темата за парите, към които той определено има отношение, може да е позата, при която един хулиган се показва като голямата работа пред друг хулиган - в случая Путин.
"Той е конкурент. Някой казват, че е враг? Не, той не ми е враг. А приятел ли е? Не, не го познавам достатъчно добре", каза Тръмп за руския президент. И с това той на практика заяви, че не се интересува от ничии отношения с Путин, нито на Европа, нито дори на САЩ, освен своите лични. Съдържанието на политическите му искания не е от толкова голямо значение за Тръмп, за него е важно само, че Путин се изрепчи на НАТО, наричайки Алианса излишна организация.
И все пак руският президент най-вероятно ще се възползва от напрегната среда, което има изключително рисков потенциал за места като Крим или Сирия - две от основните проблеми точки на Запада с Русия.
Гневното избухване на Тръмп срещу Европа е предназначено и за домашната публика. В четвъртък, същия ден, в който един от "феновете на ФБР" - ветеранът агент Питър Стрезок - беше принуден да свидетелства пред двете специални комисии за честността на разследването за руското влияние върху президентските избори от 2016 г., Тръмп откровено заяви, че не вижда особен смисъл да задава въпроси на Путин за случая.
"Какво ще направя? Той може да отрече. Това е едно от онези неща. Всичко, което мога да кажа, е: "Направи ли го?" и "Не го прави повече", каза той пред журналисти.
В този смисъл Русия се превръща в оправдание за всички "тези неща" - измамите, съмнителните обещания и парите, които са само част от ежедневния живот на един американски политически кандидат.
Междувременно обаче на другия ден Робърт Мюлер, специалният прокурор по казуса, повдигна дузина обвинения срещу руснаци в хакерска атака срещу Демократическата партия.
Тръмп също показа неуважително отношение и спрямо следващия си домакин - британския премиер Тереза Май.
В интервю за The Sun, публикувано в четвъртък вечерта той отбелязва, че Мей се е "провалила" с Брекзит, защото "тя не го послушала". И добавя, че Борис Джонсън ще е чудесен премиер - като до голяма степен мотивите на Тръмп за това изказване се изразяват в изречението "Той очевидно ме харесва".
На фона на тези твърдения, както и на репликата, че имиграцията в Европа затрива английската култура, Тръмп отиде да пие чай с кралицата в двореца Ундзор, като избягна масовите протести срещу себе си в Лондон.
Междувременно германският канцлер Ангела Меркел, която макар наскоро да се обяви за по-строг граничен контрол, принудена от крамолите в собствената си коалиция, все още остава най-големият европейски лидер, стоящ в "анти-Тръмп" позиция. Дори само този факт е достатъчен за американския президент да отправя нападките си към Германия специално, опитвайки се да я представи като "пленена" от интересите на Русия.
Още от встъпването си в президентския пост за него Меркел е ясен противник. Тя беше в близки отношения с Обама и проповядва политика, която стои срещу всичко това, което представлява Тръмп. Затова и той се опитва да я унижи по всякакви начини.
А и когато става въпрос за настоящия американски президент, Меркел има безспорния талант да парира тези удари. И сега тя го направи с едно просто изказване.
"Имам личния опит да съм живяла в част от Германия, контролирана от Съветския съюз", каза тя в Брюксел. Нейните думи действително слагат контраста между нейния опит и знанието й за сенките на миналото, от една страна, и липсата на каквато и да е историческа обоснованост зад думите на Тръмп.
"Аз съм много щастлива, че днес ние, Федерална Република Германия, сме свободни и обединени. Именно поради това можем да кажем, че формираме собствените си политики самостоятелно и взимаме решения независимо от външни сили", добави тя.
И макар тя да говореше за Русия и собствената си страна, посланието беше насочено в друга посока - към Америка, която в момента е в плен на Доналд Тръмп.
